Защо self help литературата почти никога не върши работа?

Четиво за 4 минути  spain_640profile-1283-english-flag-jpg

Сигурно е доста странно това разкритие да дойде от психоаналитик който пише “селф хелп” статии (но не само), а може би трябва да го разберете именно от мен.

love-books-self help

Тази самоубийствена статия” замислих преди години, когато в ръцете ми попадна една книга на Хорхе Букай. Не ме разбирайте погрешно, човекът е професионалист с дългогодишен опит. Аз самата се възхитих на изключително увлекателния му стил на писане и лекотата, с която обясняваше сложните концепции на психологията и психоанализата с прости думи. И това ако не е професионализъм! Защо тогава го отричам?

На първо място е субективният фактор при избора на четиво. Има огромна опасност да изберете четиво, което просто затвърждава убежденията ви. Така не си помагате. Ако сте студена, манипулативна и качествените мъже ви избягват, много вероятно е да си изберете четиво от рода „Мъжете са задници и ако не ги мачкате, те ще мачкат вас!”. Ако сте отчаян мухльо, сигурно ще си изберете „Как да угодим на всяка жена”. Обсесивните и свръхпротективни съпруги и майки биха потърсили „Какви опасности дебнат децата ни в храната/ на улицата/ в училище” и т.н. Надали ще се отдалечите особено много от комфортната си зона и ще затвърдите убежденията си, които, щом сте се докарали до криза, вероятно са погрешни.

Голямо влияние оказва и анонимността при четене на книги за самопомощ. Хората рядко се допитват до близки и познати при избора на подобна литература, още по-малко – до специалисти. Когато поръчате книга по интернет и я изчетете от кора до кора, хлипащи в тоалетната, това не ви помага да признаете пред света, че имате проблем. Признаването на проблема е първата крачка за решаването му.

Генералните заключения също не ви помагат особено. Дори една книга много да ви хареса, до седмица вече не помните нищо от нея. Предъвканите фрази за ценността на живота, свободата на мисълта и позитивната нагласа не решават проблеми. Да, може би докато четете, се чувствате по-добре – утешени, мотивирани, по-оптимистично настроени, но колко дълго трае това чувство? Тези книги не са писани лично за вас, не засягат вашия конкретен проблем, не са съобразени с уникалната комбинация от емоции и преживявания, които само вие сте изживели. Философиите за живота са красиви и вдъхновяващи, но те не са самият живот. Постарайте се да правите разликата между двете.

Личният ми съвет е: ако проблемът е от дълго и така и не се справяте сами с преодоляването му, потърсете си терапевт. Но ако това не е възможно в случая поради ред причини, поне използвайте литературата по предназначение, а именно – да си помогнете.

Как да избегнете клопките на самозаблудата и да извлечете максимална полза от литературата за самопомощ?

Признайте проблема си. Говорете с близките си искрено и разкрепостено за това, което ви тревожи. Те ви познават и могат много адекватно да се включат в решаването му. Ако те самите са прекалено дълбоко намесени в самия проблем, обърнете се към доверен и обективен познат, приятел или колега. Важното е да ви познава добре и да е добронамерен към вас.

След като проблемът вече не е анонимен, не натоварвайте прекалено хората с него. На този етап може да пристъпите към литературата. Бъдете отворени и критични за всякакви мнения и решения.

Предлагам ви следното упражнение. Посетете щанда с книги за самопомощ с приятел/ка, препоръчайте си взаимно книги. Може изборът на страничен човек, който познава вас и слабите ви страни да е много по-адекватен от вашия собствен, особено в момент на силни емоции. Никога не се обиждайте, приемете критиката под форма на книга. Може приятелят да не е прав, но всеки има право на мнение. Изслушайте го, изчетете книгата, замислете се и си извадете поуки. Помнете, че това е само едно персонално мнение и предложение за решение, различно от вашето. Струва си да го анализирате.

За да не забравите само след седмица всичко прочетено в книгите, четете активно. След всяка глава си водете записки какво ви се е сторило най-полезно и как точно се свързва то с конкретния ви проблем. След седмица или месец прочетете записките си, отбележете докъде сте стигнали в решението и дали изобщо сте го приложили, ако не – защо.

Проблем не се решава пасивно. Четенето на книга не ви дава повече умения да се справяте с конкретната трудност, но може да ви даде идеи и ценни съвети. Помогнете на един професионалист на другия край на земното кълбо, когото никога не сте срещали, да ви помогне, и тогава – кой знае? – тази книга може да се окаже най-добре похарчените 10 лева в живота ви и най-заслужените 5 долара в кариерата на автора.
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.

Ако харесвате страницата ми, можете да дарите малка сума, за да мога да посветя повече време на статиите и съветите които давам по e-mail. Предварително Ви благодаря!



2 comments

Comments are closed.