Не мога да преодолея раздялата

Четиво за 5 минути  spain_640profile-1283-english-flag-jpg

Една статия на д-р Хосе-Алберто Раймонди.

independencia-afectiva

Взаимоотношенията в една връзка, била тя краткосрочна или продължителна, могат да се развият така, че в един момент вече да не е желателно да сте заедно.

Причините за раздялата? Те са безброй, понякога те са привидно външни за двойката: преместване в друга държава, непреодолими разлики в интересите и в жизнените проекти, например, когато единият не иска деца докато за другия това е най-голямото му желание. Други пъти те не са толкова очевидни. При всички случай обаче, те са отражение на много интимни елементи, които в един момент затрудняват поддържането на тази връзка.

Тогава трябва да се вземе трудното решение дали да се продължи напред – заедно или по отделно. Несъмнено в процеса на вземане на решение ще се намеси и чувството за вина на единия или дори на двамата партньори. Вината може да доведе до поддържането на една нежелана връзка за неопределено време, така се натрупва болка и страдание между двамата, а това може да бъде безкрайно мъчително.

Не винаги е необходима една напълно достатъчна причина за да се обоснове раздялата. На хоризонта на решението за продължаване или не се появява един тайнствен, нелогичен елемент – енигматичен като самото влюбване. С други думи, логиката на разума не е в състояние да обясни нито любовта, нито липсата на любов.

Дори и в случаите, когато става ясно, че раздялата е най-добрият вариант, може да ни обладае силно неспокойствие. Това “безпокойство” може да се прояви като необяснимо лошо настроение. Тази промяна в настроението може да е в отговор на мислите, които се изплъзват на съзнанието.

Тогава често без мотив или видима причина е налице огромна тревога, човек е разфокусиран, неспокоен, не спи добре. Важно е да се отбележи, че след раздялата това витаещо чувство не е толкова насочено към партньора който си е отишъл, а към това от нас, което сме изгубили с него. Дори спокойната и приятелска раздяла води води до загуба на на част от себе си.

Ако раздялата е по-скоро едностранна, усещането за изоставяне или несправедливост може да бъде тригър на много чувства и мисли, които са така екстремни, че ни подтикват да вземаме необратими решения.

Накратко, една раздяла наистина чупи нещо, нещо което не може да се поправи и не може да се замени. В този смисъл, старата поговорка “Времето лекува всичко” не ни е достатъчна за да започнем да гледаме напред. Раните от любовта са истински „болки” от случилата се загуба. Загуба заради която е нужно да се мине през един своеобразен процес на траур. Не винаги е лесно да се приеме мъдростта, която ни се натрапва отвън, но не сме стигнали сами до нея. Действително “животът продължава” но за доста време той може да продължи безцветен и безвкусен. Изходът не винаги е да се намери някой или нещо, което да замени връзката, така че всичко да се върне към привидната нормалност. Понякога тази стратегия води до прибързани избори, които в крайна сметка ни водят до нова загуба; и когато това се случва отново и отново, болката изпитана всеки следващ път намалява способността ни да се наслаждаваме и да продължим напред. Преодоляването на една загуба, може и трябва да бъде възможност за да открием нови неща за себе си.

Можете да прочетете още статии от д-р Раймонди на неговата страница www.sabere.es

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…

make an appointment

 

 

Leave a Reply

captcha

Please enter the CAPTCHA text