3-те най-разпространени мита за човешкия мозък

Четиво за 5 минути

Съществуват много въпроси без отговор, що се отнася до функциите на мозъка и връзката им със съзнанието.

Добавяйки в уравнението процесите, които протичат на несъзнателно ниво, енигмата, която нашата психика представлява, изглежда мистериозна и всеобхватна като вселената.

Тук обаче ще ви разкажа за три широко разпространени твърдения, които са абсолютен въздух под налягане. И все пак много хора вярват в тях.

25-ият кадър може да ни накара да извършим чудовищни деяния и затова е забранен

Това вярване датира от 1957 г., когато американският маркетинг експерт Джеймс Вайкери извършва експеримент в кинозала, прожектирайки надписите „яжте пуканки” и „пийте кока-кола” (според неговото недоказано твърдение) на над 45 000 души в „невидимите за съзнателните възприятия” 25-и кадри. Според данните, представени от него, продажбите на пуканки и кола се покачили със съответно 57.5% и 18.1%. Вайкери не могъл да представи доказателства за проведения експеримент, той не бил част от официално изследване и не е публикуван в научната литература.

Въпреки че ефектът на 25-ия кадър така и не е бил доказан научно, теорията на конспирацията го обожава. Идеята, че съзнанието може да бъде контролирано чрез нещо толкова просто като добавяне на една-единствена фраза в кинолента, дава богато поле на въображението.

Истината обаче е, че 25-ият кадър не се използва, защото би влошил видимо качеството на лентата. Тъй като окото възприема между 20 и 26 кадъра, този добавен кадър изобщо не е толкова невидим. Съществуват успешни експерименти с т.нар. сублимирани послания, но в най-добрия случай те могат да подканят вече жаден човек да избере дадена напитка, която вече познава и харесва. Ако обектът на изследването е, да кажем, диабетик, той не би навредил на себе си и не би поръчал напитка със захар.

Едни от нас използват предимно дясната, а други лявата половина от мозъка

Вярно е, че двете полукълба на мозъка имат различни функции. Както знаете, лявата половина отговаря за четенето, писането и смятането – в нея са съсредоточени центрове, свързани с логичното мислене. Дясната половина е по-скоро образна, процесите в нея помагат на интуицията и креативността. Никоя от двете страни обаче не работи самостоятелно. Те непрекъснато си комуникират чрез нервни импулси.

Въпреки че има хора, които развиват повече своите артистични способности, и други, които посвещават потенциала си на логичните процеси, няма доказателства, че има някаква сериозна разлика в степента на развитие на едно полукълбо за сметка на другото. Научните теории не ни разделят на две групи по този принцип. За да се анализират функциите на мозъка, далеч по-важни са връзките между невроните в двете полукълба, както и тези между различни центрове в отделните дялове.

Използваме само 10% от мозъците си

Съдейки по абсурдите, които чета в Интернет, дори аз се изкушавам да повярвам, че някои хора действително използват само 10% от умствения си капацитет. Това обаче не е вярно.

В научната фантастика сме срещали сюжети, в които някакво хапче или електрошок отключват целия този огромен потенциал, което прави хората свръхинтелигентни или им помага да придобият нови неподозирани сетива. Всичко това обаче е далеч от истината.

Не се знае точно кога се появява този мит. Може да е зле направена интерпретация на твърдението на известния психолог Уилям Джеймс, че използваме само малка част от нашите физически и психически ресурси.

Според изследванията в сферата на невробиологията обаче хората използват 100% от мозъка си. В рамките на един ден различните центрове са повече или по-малко активни, но тъй като мозъкът никога не спи, във всички тези центрове може да се наблюдава активност.

Защо все още много хора вярват в тези митове?

Това не са обикновени грешни твърдения или провалени експерименти. Те са потенциални сюжети, които подхранват въображението ни и ни отвеждат в утопични или дистопични светове на неограничени възможности, телепатия, свръхинтелигентност или терор и мозъчен контрол. Те са увлекателни истории, които ни карат да се запитаме „Ами ако..?”.

Нашата вродена интелигентност и любопитство ни карат да вярваме в подобни истории, но същите тези качества трябва да бъдат впрегнати в разбиването на тези митове, както и на други като тях.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…

make an appointment

Leave a Reply

captcha

Please enter the CAPTCHA text