Четиво за 2 минути

Веднага щом прочетох статията на колегата ми д-р Раймонди, разбрах, че трябва да я преведа за свите читатели. Фундаменталният въпрос при всяко пристрастяване е каква роля играе то в живота на зависимия. Само когато се отговори на този въпрос, мможем да очакваме перманентни резултати в лечението.

Кога може да наречем един индивид, който консумира алкохол или дрога зависим, алкохолик, наркоман или друго подобно оределение, което до голяма степен определя неговата идентичност? Този въпрос може да има различни отговори.

Обикновено акцентът се поставя на честотата на употреба, количествата или продължителността на консумацията. Често се спори, не без основание, че зависимостта е различно нещо от спорадичната консумация, дори и тя да е проблемна, честа и повторяема от доста време. Тогава какъв куантитативен критерий бихме могли да използваме преди да обречем някого с диагноза, която в повечето общества е изкючително стигматизираща.
Безспорно повечето въпросници и протоколи залагат на количествения критерий и псевдоматематически стойности. Логиката зад това е статистическите скали определят средни стойности на консумация, която да се определи като зависимост. И все пак това, което ни интересува от психоаналитична и терапевтична гледна точка е каква функция заема токсичната субстанция в живота на конкретния пациент.

Централният въпрос за нас е какво отношение има индивида със своята дрога по избор. Проблемът не е толкова в новата идентичност дадена му от Другите – “зависим”. Проблемна е уникалната интимна връзка между него и субстанцията, както и функцията й в живота му. За да се установи това, възможно е да се наблегне на въпроси свързани с първата консумация, мотивите и динамиката на превръщането й в навик. Възможностите за лечение могат да бъдат разкрити само и единствено в този диалог, но той трябва да бъде предшестван от скъсването с тази идентификация на “зависим”.

Така отвореният искрен разговор относно консумацията, може да помогне и за избягването на вкаменяващата безпомощност вменена на субекта чрез диагнозата. Важно е да се погледне отвъд нея, защото преди време консумацията не е съществувала и един ден пак няма да съществува. Токсичната субстанция не е необходима на приемащия докато нещо в приема й не установи дълбока връзка с неговата интимна същност.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…