Хората казват, че е по-добре да се нагодим към несгодите които са около нас защото ако се хвърлим в непознатото може да се натъкнем на нещо още по –лошо.

Разбирам, че винаги има елемент на риск когато опитваме нови неща, но за мен това да се осланяш на малкото зло, на познатото зло, е приучаване на хората да се придържат непрекъснато към зоната си на комфорт.

Зоната на комфорт е едно положение на ума и поведението ни в което няма стрес, или ако има той е незначителен. Тя може да бъде определена като едно абстрактно пространство очертано от самия теб, в което се чувстваш сигурен. Първоначално е много приятно. Но това да си там означава, че ти не използваш целия си капацитет защото не поемаш никакъв риск в ежедневната рутина.

Да, има хора които са наистина щастливи живеейки в тази зона. Все пак смисъла да съществува е такъв – да ти даде чувство за сигурност. Но има хора и хора. За някои, чийто мото е „който не играе не печели” това чувство за комфорт е като да живееш в миниатюрна стая без изход и естествено ги задушава .

Може и ти да си от тях, може да започнеш да се дразниш без видима причина, може да ти е скучно до болка, да си по-тъжен от преди, да завиждаш на хората които се осмеляват да започнат нови проекти. В такъв случай трябва да излезеш навън, сега!

За да го сториш, трябва да направиш само едно. Не е лесно, но е само едно нещо. Разруши стената на страха който те задържа. Една от основните причини хората да не опитват нещо ново е страха – страха от провала, да бъдеш съден от близките, някои хора дори се сстрахуват от успеха. В същност хората се трахуват да нарушат крехкото равновесие на своя живот. Не е новина това че промените плашат, но без промяна няма прогрес.

Разбира се, нямам предвид това че трябва да излезеш и на всяка цена да търсиш силни усещания, но поне опитвай нови непознати неща от време на време. Промяната в рутината, дори да е малка, може да помогне много. Просто пробвай всеки уикенд нова храна, помоли някой свой приятел да ти препоръча книга в стил, който нормално не би чел, мини по различна улица на път за работа, не е трудно, нали? Запомни, че трябва да се започне с нещо малко. Така страхът се редуцира.

Когато вече зоната ти на комфорт се разшири, можеш да прецениш промените и да вземеш важни решения. Може би когато си в зоната си на комфорт не си имал смелост да смениш работата си, половинката или специалността си, въпреки че вече си знаел, че не е за теб, но страха от разбалансиране е бил по-силен от желанията ти.

Животът е пълен със спадове и възходи, които няма как да контролираш. Това не е мотив да стоиш в една тясна стая само защото там се чувстваш сигурен. Ако спрем да рискуваме спираме да печелим , за това аз винаги бих изпуснала питомното за да гоня дивото, просто съм такава.