Четиво за 4 минути
Това е откъс от презентацията на книгата The Book You Wish Your Parents Had Read (Книгата, която ти се иска твоите родители да бяха прочели) на психотерапевта Фелипа Пери представена в музея на Фройд в Лондон.
Една от най-значимите връзки в живота ни е връзката с родителите ни. Въпреки това, в много семейства тя не се базира на достатъчно разбиране.
Фелипа Пери е психотерапевт с 20-годишен опит, в книгата си тя показва как тази изключително важна връзка може да бъде подсилена.
“Когато бях на 11 или 12, на едно от партитата организирани от моите родители, един от гостите ми зададе странен въпрос – “щастливо ли е детството ти?”. Аз помислих добре и отвърнах “не, не особено”. Тогава баща ми ме чу от другия край на стаята и се развика “Как така! Глупаво дете! Ти имаш прекрасно детство! Какъв тъп отговор само!” Почувствах се като в мъгла, всичко се притъмни. Моят обичан но и страшничък баща ми се караше за нещо, което не разбирам. Много пъти като дете са ми казвали, че трябва винаги да казвам истината, после аз казвах истината и се оказваше че не съм казала правилната истина и пак аз се забърквах в някаква каша.
Така, това което баща ми пропусна тогава (може би на партито нямаше да е най-удачно, но да кажем на следващия ден), вместо да ми се накара за да се почувствам щастлива, можеше да използва момента за да установи връзка. Когато детето ти не е щастливо, това не е момент да му се обясни че не е право, или да го подложиш на кръстосан разпит, това е момент да откриеш какво се случва в живота му. “Не си щастлива ли, какво има… аааа… не обичаш училището? И аз не го обичах много.” Това би било чудесно за мен, щях да се почувствам забелязана, но вместо това той започна да ръмжи.
Но той не бе виновен, виждате ли, той е живял по време на война, яз – в мирно време. Също така е лесно да се възприемат негативните чувства на детето като обвинение за лошите ти родителски умения. Всеки може да разбере ситуацията през собствената си гледна точка. Но истинското предизвикателство пред родителя е да разбере живота на детето си през неговата собствена гледна точка.
Добрият живот е върволица от моменти на създаване на връзка. Тогава някой ни среща там където се намираме емоционално. Не мисля че бебетата и малките деца са особено различни от нас, ние всички искаме да бъдем разбрани. Това е базата на добрата връзка с другите. В една добра връзка ти се чувстваш видян и разбран. Когато видиш себе си в лицето на другия и това, което видиш е хубаво, получаваш по-позитивно чувство за себе си. Всички се нуждаем от връзки, в които другият човек ни вижда позитивно и оптимистично. Като родители, ние трябва да сме оптимистично настроени, че децата ще направят това, което трябва. Много по-градивно е отколкото да ги заплашваме, че ако не се представят добре на контролното от тях нищо няма да стане.
Това от което децата се нуждаят най-много е хубавo отношение – топлота, дрехи, нежност, храна. Всичко това са елементи на добрата връзка с родителя. Тази връзка рядко е перфектна. Никоя връзка не е, нито с родител, нито с дете, партньор или работодател. Изключително важно обаче е да получаваме това чувство че сме разбрани достатъчно често. “
Напълно нормално е малко да завидим на децата си за това, че ние самите сме им дали това, което най-много ни е липсвало на тяхната възраст. Не е логично и генерира у нас странни чувства и раздразнение, но любовта не се уповава на логиката. Важното е да сме автентични и да не крием от малките, че ние също сме хора, без това да им отнема стабилността. Възможно е да им дадем едновременно както знанието, че ние също се изморяваме или ни боли, така също и здрава основа и разумни граници.
Можете да чуете целия подкаст в оригинал ТУК.