Защо е важно да го осъзнаем? От една страна, за да опознаем своите нужди и очаквания или по-точно – за да знаем как да задоволим нуждите си и да не робуваме на очакванията си. Звучи просто, но ще се съгласите, че на практика не е!

От какво се нуждаем всички? От стабилност, свързаност и реализация. Звучи наистина много общо.

Какво е сигурността? Тя е знанието, че аз и най-близките ми ще бъдем нахранени, облечени и подслонени. Начините по които ще подходим за постигането на тази стабилност обаче са преходни. Може да сменим различни професии да разчитаме на спестяванията си докато се преквалифицираме, да намалим разходите си или да си позволим да сме по-разточителни при добри финансови резултати. Никой не може да ни каже точно как да я постигнем, ако някой се опитва, не ни прави услуга. Често родителите с цената на всичко „бутат” децата си в определено поприще „защото там са парите”. Това е грешно схващане, модерните професии са модерни до време, защото модата е преходна. Ако правите това което правите с любов и хъс и умеете да разпределяте разумно финансите си, резултатите ще са от задоволителни нагоре. Колко нагоре, зависи от вас.

Всъщност тази преходност на възможностите, пробите, грешките и успехите предполага цамите ние да можем да се справяме с живота си и да запазим стабилността въпреки всичко. Тя се крие в способността да се изправим след удар, да научим по нещо ценно от всеки неуспех, да се преориентираме след неподходящ избор на професия. Стабилността е умение, не фактор на преходните обстоятелства.

Какво е свързаността? От романтичната любов, до родителската обич и приятелство. Това чувство че някой го е грижа за мен, тази свързаност с реални хора в реални ситуации. Хилядите приятели във фейсбук не вършат работа освен ако познанствата ми не са подплатени с истинска комуникация. Подвеждащо е схващането, че някоя конкретна личност ще ни я осигури. Хората са преходни, наистина! Децата ни порастват, приятелите се отдалечават, любовта си отива, отиват си по-възрастните ни близки. Не са хората това, което създава нашата свързаност, това сме ние самите.

Свързаността е способността ни в този преходен свят да оставим някого да си отиде със съзнанието, че на негово място ще има други важни за нас хора, защото можем да създадем нужния контакт с тях. Това е способността да разкрием чувствата и мислите си пред друго човешко същество без страх, че ще изглеждаме слаби.

Реализацията търпи повече интерпретации. Тя е чувство за пълноценност. То също се проявява в някои преходни фактори, но в същност е отвъд тях. Тя е задоволството от това да правим нещо истински добре. Тя е разликата между сигурността и истинското щастие, тя е хъсът, с който подхождаме към нещо и любовта ни към резултата, колкото и несъвършен да е той.

А всичко друго е преходно…