По принцип знам много за човешкото съзнание, но не зная нищо за теб, изненадай ме!

Четиво за 4 минути

Една моя близка приятелка е се занимава с наука. Споделяла ми е, че когато се запознае с някого и се стигне до въпроса с какво се занимава тя отговаря – молекулярен биолог, след което настъпва неловко мълчание.

freud_sketch_by_asahwallas-d4tj1sf

При мен нещата не стоят така. За щастие или нещастие моят докторат по психоанализа не предизвиква чувство за малоценност у събеседника; често, обаче предизвиква следната реакция „Анализирай ме!” и производните на него „Аз какъв тип съм?”, „Можеш ли да ме хипнотизираш?”, „Мога ли да си запиша час?”, „Аз имам ли нужда от психоанализа?” и моето любимо „Сега за какво мисля?”

Нека накратко да отговоря на всеки един от тези въпроси, развенчавайки някои от митовете свързани с психоанализата.

„Аз какъв тип съм?”

Психоанализата като практика за разлика от психологията като наука не използва психометрични тестове и не се старае да поставя хората в рамките на определен типаж. Да, в теорията съществуват определени групи характеристики, които са присъщи за едни или други индивиди, но като цяло те описват универсални тенденции в човешкото поведение, съзнателно или несъзнателно. Психоаналитичната теория е базирана на работата с конкретни случаи и ние психоаналитиците вярваме, че всеки човек е уникален. А и наистина ли мислиш, че някакъв тест или аз, която те познавам от десет минути знаем повече за психиката ти от теб самия. Ако да, трябва да се запиташ защо.

„Можеш ли да ме хипнотизираш?”

Още Фройд определя хипнозата като неефективна в психоаналитичния процес. Тя се използва понякога (отделно от психоаналитичната терапия), с някаква определена цел и след придобиване на съответната квалификация за хипнотерапевт, което е напълно различно от това с което се занимавам. В психоаналитичния процес клиентът сам достига до изтласканите спомени, благодарение на анализа на собствените мисли, чувства, фантазии и спомени.

„Мога ли да си запиша час?”

Да, ето тук.

Но това означава, че нашите лични контакти приключват тук и сега. Анализирането на близки и приятели е недопустимо.

„Аз имам ли нужда от психоанализа?”

Аз от къде да знам, току що се запознахме!

Истината е че анализата може да повлияе много добре на всеки, който се намира пред трудно решение, в житейска криза, с по-лек психичен проблем или като придружаваща терапия само при някои по-тежки проблеми. Психоанализата е за всеки и аз горещо препоръчвам да я опитате преди да се обърнете към антидепресантите (или алкохола, както се случва често по нашите географски ширини). Също така може да е много по-ефективна от обикновения разговор с приятели, тъй като дава една обективна перспектива за случващото се в живота Ви. Да , приятелите са много важни но те помагат по различен начин.

„Сега за какво мисля?”

Това последното няма да го удостоя с отговор.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…

make an appointment