Четиво за 3 минути 

<- Първа част

“…Нещата за които съжалявах:

1.    Съжалих за лъжата.

Искрено съжалявах за всеки път когато бях излъгала някого за да получа това което желаех. Лъжата изисква огромно усилие и това усложнява всичко. В крайна сметка, животът ми щеше да бъде много по лесен ако никога не бях лъгала.  

Какво научих? Не винаги ще успявате да се впишете в обществото, на работа или сред близките. Приемете го! Това не означава, че нещо не ви е наред. Бъдете истински! Истината е ценна за всички, каквито и други ценности да изповядват.

2.    Съжалявах за чувството си за вина.
Вината винаги много ме е ограничавала. Заради чувството за вина аз не бях приятна компания за хората. Живеех с вина, че не изпращам достатъчно пари на близките си; че не помагам достатъчно; че не съм направила повече за да подобря света. Чувствах чина за това, че съм болна, за всичко съм сторила – правилно или неправилно. Чувствах, че действията ми никога не са били достатъчни. В крайна сметка, чувствах вина за това, че непрекъснато мислех, че съм виновна.

Какво научих? Вината е лош съветник но е добър учител. Да, може да се чувствате отговорни за много неща, но не може да позволявате на вината да ви води. Вместо това използвайте вината като индикатор за това което е истински важно, това ще ви помогне да изградите ценностната си система и да живеете според принципите си. Всичко останало е извън контрола ви.

3.    Съжалявах за това, че не казвах какво чувствам.
Когато започнах да изразявам чувствата си – любовта и болката (физическа и психическа), чувството за вина и нуждата да лъжа се изпариха. Съжалявам, че не осъзнах по-рано каква е била причината.

Какво научих? Свободата да се довериш на себе си започва с това да изразиш без страх чувствата си.

4.    Съжалих, че не съм опитвала да погледна нещата от различен ъгъл.
 Истински съжалявах, че не съм била достатъчно толерантна за да опитам да разбера чуждата гледна точка. Това ме бе ограничило в личен и социален план.

Какво научих? Помъдряваме тогава когато позволим на другите да споделят гледната си точка, когато приемем, че сме различни и се научим да изслушваме останалите. Така вътрешният ни свят се разраства неимоверно и ние растем като личности.

5.    Съжалих, че съм се оставила да умра.
Съжалявах, че съм разочаровала всички с това, че се оставих да умра. Аз бях длъжна да живея! Никой не можеше да предвиди дали щях да оцелея или не, но аз нямах право да предам своето право на живот.

Какво научих? Няма как да прогресираме ако непрекъснато игнорираме базовите си нужди, ако игнорираме това което сме и на което сме способни. Следвайте инстинктите си за оцеляване, и ако ги изгубите, обърнете се назад и опитайте отново! Доверете се на тялото си; доверете се на интелекта си; бъдете благодарни на себе си и разберете, че вие сте най интелигентното същество, което е подвластно на силата ви. Парадоксално ние сме част и от проблема и от решението.

Аз научих, че има още много какво да уча… всички имаме.”
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.