Четиво за 3 минути

Понякога се случва човек да срещне нов партньор, който на пръв поглед изглежда стабилен и удовлетворен от живота си, но описва всички свои предишни връзки изключително негативно.

Подобен модел на говорене често буди въпроси и може да бъде важен индикатор за определени вътрешни трудности.

В здравословните отношения хората обикновено са способни да разглеждат миналите си връзки с известна дистанция и нюанс. Макар раздялата рядко да е безболезнена, с времето емоциите се успокояват и се появява по-реалистична перспектива. Когато обаче дълго след края на връзката бившите партньори продължават да бъдат възприемани като изцяло „лоши“ или „вредни“, това може да насочи вниманието към по-дълбоки психологични процеси.

Възможни обяснения

Повтарящи се неадаптивни избори на партньор
Всеки човек допуска грешки в междуличностните си избори, а натрупването на опит е част от процеса на личностно развитие. В някои случаи обаче се наблюдава устойчив модел на привличане към партньори с характеристики, които не позволяват стабилна и подкрепяща връзка. Това може да е свързано с неосъзнати очаквания, ранни привързаностни модели или нужда от емоционална динамика, която всъщност поддържа напрежение, а не близост. Осъзнаването на тези критерии е първа стъпка към промяна.

Склонност към поляризирано (черно-бяло) мислене
При част от хората се наблюдава трудност да интегрират положителните и негативните аспекти на преживяването. Така цялата връзка може да бъде редуцирана до нейния конфликтен финал, а предишните положителни моменти да бъдат обезценени. Поляризираното мислене често служи като защитен механизъм, който временно намалява вътрешното напрежение, но в дългосрочен план пречи на емоционалната преработка на преживяното.

Генерализирана раздразнителност и натрупан гняв
Когато негативното отношение не е ограничено само до бившите партньори, а обхваща и други значими взаимоотношения, това може да е признак за хронично повишена чувствителност към критика и преживяване на света като враждебен. Подобна нагласа често е свързана с преживени травматични събития, включително в ранното развитие, които затрудняват регулацията на емоциите и изграждането на сигурни връзки.

Наличието на подобни модели не означава непременно „патология“, но е сигнал за области, които заслужават внимание и осъзнаване. Поемането на лична отговорност за собствените емоционални реакции и избори е ключово условие за изграждане на по-зрели и удовлетворяващи отношения. В този процес работата със специалист може да бъде ценен ресурс за по-добро разбиране на повтарящите се модели и за тяхната постепенна промяна.

Понякога раздялата е въпрос на несъвместимост или неблагоприятни обстоятелства. В други случаи обаче повтарящите се трудности сочат към по-дълбоко вкоренени личностни тенденции, които могат да бъдат изследвани и трансформирани в терапевтичен контекст.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с Вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…