Четиво за 2 минути
Няма какво ново да ви кажа за независимостта. Днес тя почти аксиоматично се възприема като едно от най-ценните качества, които някой би могъл да притежава.
Родителите се хвалят с това колко са независими децата им, мениджърите приветстват независимите, проактивни и инициативни служители.
Борим се за свобода и независимост във всеки аспект (интересно е как тези две думи се съчетават така добре). Аз самата вярвам в независимостта, завися само от независимостта си, изобщо… много съм независима, а и да не бях, сигурно щях само към това да се стремя.
И все пак, колко по-независим може да бъде човек? Има ли някакво оптимално ниво на независимост, или колкото повече, толкова по-добре?
Независимостта не е неизчерпаем ресурс. Винаги можете да станете по-богати, по-успели, по-щастливи, по-влюбени или по-обичани, но никога няма да бъдете напълно и изцяло независими; стремежът към това дори е опасен.
Все повече хора споделят с мен факти от живота си, които ме карат да мисля, че са прекрачили границата на здравословната доза независимост. Те често поемат цялата инициатива на работа, без да делегират отговорности на други, стараят се да осигурят финансовото и емоционално благополучие на всички свои близки, чувстват, че ако те не поемат отговорност за даден проект (личен или професионален), никой не би го направил. Изтощени са, но не могат да спрат, защото възприемат като пречкане всеки опит да им се помогне.
Познато ли ви е?
Според мен е достатъчно да имате финансовата и емоционална стабилност, която да ви осигури сигурност и спокойствие, достатъчно, за да преживеете неизбежните катаклизми, които ще се случат в живота ви – нито повече, нито по-малко.
Колко повече независимост може да искате? Запитайте се колко повече независимост би подобрила живота ви?
Чувствате се зависими от любимите си хора? Би трябвало да е така. Покажете им колко са ви нужни, покажете им колко сте благодарни, че ги има. Дори тогава, когато е очевидно, че можете и без някого, все пак му кажете колко е важен за вас въпреки всичко.
Можете да си осигурите финансов план при евентуална раздяла или при напускане на дадена работа. Не забравяйте, че имате рамо, на което да поплачете, ако нещо такова се случи – и после живейте живота си, все едно никога няма да стане.
Всеки има нужда са се чувства нужен; не отнемайте възможността на другите да бъдат полезни, сигурно ще ви изненадат приятно.