Четиво за 5 минути

В тази статия ми се иска да засегна повече моето лично мнение и размишления и не някоя специфична теория. Това може да Ви е много полезно или напротив. Всеки решава сам за себе си все пак. Аз самата цял живот се колебая.

Нека си го кажем и да го запомним добре, животът не е приказка. Не всичко се случва по най-добрия възможен начин, разочарованията са много но все пак продължаваме напред нали?

Днес докато си говорех с приятелка за връзките, обаче, стигнах до едно простичко прозрение. Моногамията носи повече несигурност отколкото стабилност.

Нека разгледаме моногамията като явление, като икономическа формула, като нещо отделено от страстта, уважението и морала. Чисто и просто като инвестиция.

А среща Б, привличат се, харесват се, виждат някакво евентуално близко или далечно бъдеще заедно и в един неогласен момент те спират да се срещат с други потенциални партньори. Това само по себе си е удивителен момент в еволюцията на връзката и доста любопитна стъпка като цяло, имайки предвид че е страшно рано за планове за семейство и деца и все пак вече става недопустимо А или Б да се оглеждат за други варианти още по малко да поддържат друга връзка.

Къде теглите чертата? След първата целувка, първия секс, първия добър секс?

Важно е да си дадем сметка, защото тогава започва инвестирането. Безконечни вложения на време, емоции, очаквания, желания. Колкото повече вложите толкова по-големи са евентуалните загуби.

Полигамията (по-точно казано полиаморията) от друга страна е сигурна инвестиция. Не рискувате да останете без нищо защото едно от вложенията ви в даден момент ще се окаже именно това от което имате нужда. Когато имате няколко паралелни връзки получавате от всеки това което може да даде и не го натоварвате с прекалените си очаквания и надежди всичко да бъде наред между Вас.

Трябва да си призная, че съм мислела много и за двата подхода и категорично твърдя, че повече болка, тревога и несигурност носи моногамията. Отдаването на цялата си енергия и надежди на един човек е най-малкото плашещо. Страхът да изгубиш всичко опъва нервите, качва сърцето в гърлото, понякога самият страх ни кара да действаме импулсивно, да сме ревниви и да провалим връзката си. Поддържането на баланс е висш пилотаж, особено когато носим всички яйца в една кошница. Паниката може да ни довърши, особено ако е съчетана с несигурност, а всеки е несигурен понякога.

Това е парадоксът на моногамията. Хората търсят стабилна връзка, а такова нещо няма, дори след брака, децата, десетилетията прекарани заедно, несигурността не изчезва.

Съвет? Невъзможно е да се даде, защото това е личен избор. Слушам Roxette и музикалният фон го казва по-добре от мен Listen to your heart! Ако сте готови за риска, за истинския адреналин опитайте, заслужава си.

Погледнете човекът който от две, пет или десет години е до Вас или си помечтайте за него ако няма такъв и запомнете, че това е (или ще бъде) най-големия риск който сте поемали някога. Помислете си дали си струва и никога ама никога не очаквайте да е лесно.

И когато вземете решението да сте заедно, потупайте се въображаемо по рамото, защото не го правите от страх да не останете сами, а именно от смелост да рискувате!

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…