Щастието не е глава в биографията ти

Четиво за 2 минути  spain_640profile-1283-english-flag-jpg

Преди година интервюирах няколко жени, за да използвам данните за докторската си дисертация. Темите на интервютата бяха свързани със семейството, любовта и щастието. Една от тях ми сподели, че баща й, който бил много мъдър и позитивен човек, всеки път когато говорел с дъщерите си, не пропускал да зададе един рядко задаван въпрос: „Щастлива ли си?”

am I happy

Има ли по-важен въпрос, който би могъл да зададеш на свой близък? Щастлив ли си? Толкова е прост а същевременно толкова комплексен и всеобхватен.

Щастливи ли сте?

Да или не?

Щастието е постигане на едно удивително ниво на житейска мъдрост. Удивително, защото то ти дава всеобхватна перспектива за собствения ти живот интегрираща миналото настоящето и бъдещето .

Щастието не е момент в биографията ти. Най-разпространената заблуда е, че ще си щастлив, когато се случи събитието Х. Просто няма. Постиженията, материалните придобивки, дори любовта не могат сами по себе си да те направят щастлив. Ако очакваш щастието ти да бъде причинено от външен фактор, редно е рано или късно да се разделиш с тази илюзия.

Щастието не е в миналото. Със сигурност има периоди от живота ви, към които винаги ще гледате с умиление и носталгия, но колкото и да са хубави спомените нищо не ви пречи да създадете нови.

Колкото и парадоксално да звучи за някои, щастието не е тук и сега. Тук и сега е удоволствието, моментното задоволство от задоволяването на някое желание, еуфорията и адреналинът от нещо непознато, ново или опасно – не и щастието. То е перманентна черта на характера.

Тогава?

Щастието е съчетанието от минало, настояще и бъдеще, където хубавите спомени силно преобладават над лошите – да сме способни да запомним играта на топка, а не ожулените колена. Да сме способни да се радваме на изненадите, както когато сме били деца. Да имаме ентусиазма да опитваме нещо ново както преди.

То е способността да се наслаждаваме на моментните удоволствия както и да преживяваме мъката и разочарованията, които неизменно ни сполетяват, без да ги тъпчем в себе си и да им позволяваме да се превърнат в неизлечими психически травми. Щастието е да може да се доверим, да можем да разговаряме с близките си за всичко и да знаем, че рано или късно всичко ще е по-добре.

Щастието е да намерим мотивация да се развиваме, да сме креативни и да постигаме целите си, а когато това се окаже невъзможно (често неизбежен сценарий) да можем да се поучим от грешките си и да не се страхуваме , защото сме способни да сътворим за себе си нови цели и мечти.

Способен ли си да си щастлив? Всеки поначало е.

Пътят към щастието, обаче, е пътят към мъдростта. Така че, ако отговорът на моя пръв въпрос е НЕ, няма нищо лошо, просто направи така, че да си на прав път.
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.

Ако харесвате страницата ми, можете да дарите малка сума, за да мога да посветя повече време на статиите и съветите които давам по e-mail. Предварително Ви благодаря!



5 comments

  1. Илиян says:

    По-точно не може да бъде казано. Стегнато и разбираемо. Поздравления за което. Хората наистина масово грешат като не разбират, че щастието не нещо, което ще се появи извън теб. Ти решаваш дали ще е с/в теб или не. Примера с топката и коленете беше много удачен. Лошото е, че не им стиска да решат да са щастливи и избират по-лесното и масово (дори и несъзнателно, за да н е се цепят от колектива) да си мрънкат и уж да го чакат да дойде, а то отдавна е дошло ама трябва просто да го пуснеш у дома. Нали така?

    • mila.petkova says:

      Така е. И все пак, за да го пуснеш у дома трябва да си готов за него, а когато не си, винаги може да се запиташ защо…

Comments are closed.