Четиво за 3 минути 

Нека си го кажем: няма перфектни хора, а и да имаше, щяхме да ги мразим. Дразнят ли ви хората, които непрекъснато се стремят да изглеждат перфектни? Мен лично – да, много.

Перфекционизмът във външния вид, знанията или уменията не ни привлича. И то не само заради завистта, но и заради факта, че дълбоко в себе си усещаме, че ако всичко изглежда безупречно отвън, отвътре нещо не е наред.

Самите ние знаем, че перфектността е неестествена и затова смея да твърдя, че има само два случая, когато искрено вярваме, че някой или нещо е съвършено – когато се самозаблуждаваме и когато са ни заблудили.

Това е добре. Спрете да се съпротивлявате и просто се оставете другите да преценят доколко собствените ви несъвършенства ви правят идеалния кандидат за връзка с някого или за мечтаната работа.

Искам да ви разкажа за „ефекта на гафа” – едно известно изследване на социалния психолог Елиът Арънсън. През 1966 г. в университета на Минесота той изследва един интересен психологически феномен. Арънсън открива, че хората симпатизират най-много на личностите, които са доказали своята компетентност, но въпреки това правят малки или големи гафове, признават ги пред другите и продължават напред. За целта на изследването си Арънсън измерва нивото на симпатия, което предизвикват у участниците в експеримента трима състезатели в мнима игра. Единият е средно компетентен и отговаря само на 30 % от въпросите, другият е много компетентен и отговаря на 92 % от зададените въпроси. Несъмнено хората харесват повече компетентния играч, но без да се вдъхновяват особено от знанията му. Какво обаче се случва, когато той (като част от експеримента) излива чаша кафе върху себе си? Хората го обожават! Нивата на симпатия скачат до тавана.

Защо?

Според мен – защото така ни е по-лесно да се идентифицираме с победителя. Той е един от нас! Един от всички, които се стараем да сме съвършени, но в старанието си правим гафове и някои неща просто не ни се получават.

Да, важно е да сме истински компетентни, за да спечелим доверие, но оттам насетне всеки наш гаф е просто едно напомняне, че и ние сме хора. Повярвайте, малките ни несъвършенства, а не големите ни качества, са причината да бъдем истински обичани. Веднъж покажем ли на другите колко сме достойни, оттам нататък дребните ни грешки ще бъдат приемани с усмивка, стига да знаем как да си ги признаем и да продължим напред.

Не е нужно дори да сме безгрешни в това, което правим добре. Стига да сме отворени за критика и да сме готови да признаем грешките си. Аз самата никога не съм си и помисляла, че мога да публикувам текст, който не е минал поне през двама редактори. Поради дислексията ми е просто невъзможно да пиша без грешки, а запетайките, както и много други граматически правила, за мен са пълна мистерия. Истинско чудо е, че успях да науча втори език, камо ли трети, и сега пиша блог на три езика с огромната помощ на две програми за проверка на правописа и Каролина Диас.

Нямаше никога да се отпусна да говоря и пиша на три езика, ако се притеснявах и чаках да усъвършенствам уменията си. Нямаше никога да стана доктор по психоанализа, ако чаках момента, в който да разбера всичко за човешкото съзнание. Никой не знае всичко за него! То е необятно – необятно е като всяка друга наука и сфера на човешкия опит. Така че просто правете уверено това, в което сте добри или в което искате да станете добри, бъдете критични към себе си, но не се отказвайте. А ако не проработи пак и пак, запазете хъса си за следващото нещо, което ви харесва най-много.

Когато приемем, че не сме перфектни, тогава се отпускаме и започваме да правим нещата. Повярвайте, който ви харесва, ще харесва и гафовете ви, а ако не ги харесва, ще се опита да ви подаде ръка. Не я отказвайте!
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.