Четиво за 8 минути
Ако трябва да бъда напълно честна, отне ми известно време да напиша тази статия. От една страна имах достатъчно време да се подготвя за това което се случва.
От друга, може би никой не бе подготвен в действителност.
Приятелите ми биолози бяха изключително загрижени още преди февруари за вероятността от пандемия. Знаех, че това, което идва, не е шега, но не взех предвид много фактори, като тежестта на възможните щети. Тъй като нито аз, нито близки до мен хора са в рискова група, продължих живота си както обикновено, докато не се оказа, че в Испания, където живея, ситуацията се влошава експоненциално и здравната система не може да се справи.
Скоро след това трябваше да се справя с моите лични притеснения относно моята индивидуална свобода и тревогата, че няма да мога да упражнявам едната от моите дейности – обучител по теми свързани с психичното здраве по програма „Еразъм +“. Между несигурността и безпокойството да бъда затворен у дома, и ежедневната ми работа с клиентите ми в частната консултативна практика, ми отне известно време да осъзная естеството на ситуацията.
В този момент съм в дома си в Барселона, мога да изляза само за да купя стоки от първа необходимост (полицията гарантира, че всички остават вкъщи) и не е ясно колко дълго ще продължи това.
Няма да говоря за самия вирус, нито за влиянието му върху икономиката. Има експерти, които са по-добре подготвени от мен. Но разбрах, че въпреки че ежедневието ми не се е променило особено, на мен много ми липсва свободата. Така или иначе през последните 5 години частната ми практика на психотерапевт бе почти изцяло онлайн, но това беше решено за да мога да работя от където си пожелая – Испания, България, целия свят. Положението сега определено е различно.
Обикновено в натоварените дни прекарвах 10-12 часа в домашния си офис, консултирайки хора от различни точки на света или колаборирайки с колеги. Това, което се промени, е усещането, че мога да бъда където си поискам и сега нямам това право. Въпреки че смятам, че най-важното нещо сега е да бъда търпелива, естественият ми стремеж към промяна прави много трудно да седя и да чакам. Все пак има някои неща, които ми помогнаха през последната седмица и вярвам, че това е добро начало за всички, които изпитват големи трудности да се справят.
Въпреки, че няма универсални съвети, това което работи за един не работи за друг, но мога да кажа че за моята ситуация следните действия помогнаха много.
Реорганизиране на финансите
Част от несигурността идва с загубата на част от доходите ми, част от тях идват от обучения по проект на ЕС със седалище в Барселона. Трябваше да се уверя, че количеството пари, които харча сега, е в съответствие с настоящата ситуация. За щастие беше възможно да създам план, но за много хора тази криза ще бъде изключително предизвикателна финансово, така че всички ние трябва да бъдем подкрепящи и да го имаме предвид. За щастие вкъщи харчим много по-малко.
Доброволчество
Отделих часове за про боно сесии за хора, които са силно засегнати от настоящата ситуация – емоционално и финансово. Мисля, че моята помагаща професия вече е достатъчно удовлетворяваща, но в някои случаи човек помага не само чрез квалификацията си, но и като дарява – време и труд. Той е особено мощен инструмент, за да се чувствате полезни във времена, когато работата или личният ни живот са в застой. Вместо да прекарвам време да се тревожа, го дарих. Всеки може да дари време, купувайки хранителни стоки за стари съседи, помагайки на приятели и колеги с техните проекти или като се обажда на стари роднини, които трябва да останат в момента у дома.
Създаване на рутина
Рутината не е силната ми страна. Имам срещи до късно вечерта, работя по няколко различни проекта едновременно. Имаше много място за самоусъвършенстване в тази насока. Сега се опитвам да правя упражненията си всеки ден, да се събуждам и да лягам в същите часове, да готвя и да се храня по-добре. Никога не знам кога тялото и имунната система ще трябва да са в перфектна форма и за това правя всичко възможно да се грижа за себе си. Вече ежедневието ми е по-малко хаотично и усещам разликата. Моят начин да го направя е да планирам всичко в календара си, знам, че не всеки е обсебен от записването на всяка дейност, но за мен е много полезно. Планирам и разговори с приятели и роднини.
Създаване на групи за подкрепа
Посещавам редовно нашата виртуална група на онлайн терапевтите, също така започнах да се срещам с други професионалисти, които съм срещал на световния конгрес по невропсихоанализа. Заедно споделяме личните си преживявания, страхове и съмнения. Започнахме да правим сесии за супервизия, литературен клуб, беседи и т.н. Много от събитията, които посещавах бяха прехвърлени онлайн.
Поддържане на приятелствата
Всичко, което обичах да правя с приятелите си офлайн, скоро беше прехвърлено на екрана. Истината е, че тази част е малко дистопична и не съм толкова сигурна колко дълго ще ми е достатъчно да поддържам подобни контакти. Но от друга страна, сега, когато нямам избор къде да бъда, имам възможността да се срещам с най-скъпите си приятели от България, които иначе виждам лично само 3-4 пъти годишно. Сега няма значение дали се свързвате с някой на друг континент или с ваши приятел, който живее на 10 минути разстояние, винаги можете да се забавлявате.
Културен живот
Това бе е лесно да се прехвърли онлайн, има толкова много страхотни книги и филми, наскоро някои от любимите ми певци изнасяха концерти от покрива на дома си, излъчвани в социални мрежи. Видях шоу, което от няколко години все пропусках, защото никога не се падаше да съм в София. Този период е изключително труден за артистите и ако гледате онлайн концерти на живо, уверете се, че сте изпратили дарение дори ако концертът е безплатен.
Спокойствието на дома
Първите дни направих усилие да създам уют в дома си. През последните натоварени седмици много неща просто се трупаха, така че отделих време за създаване на приятни зони за работа, за срещи с приятели, за спорт, за почивка. Дори и да живеете в една стая, отделете малко време и усилия за отделни зони, правейки ги приятни и приканващи. В случай, че сега не работите, намерете занимания, които ви карат да се фокусирате – като курсове и обучения. Мозъкът ви ще ви благодари.
Изливане на гнева и тревогата
Всеки има някаква система за отпускане на парата – спорт, терапия, приятели. Аз, както всички психотерапевти поддържам психичното си здраве, като виждам терапевт. Този навик никога не е бил по-полезен за мен, защото има моменти, в които наистина осъзнавам защо лишаването от свобода е универсално наказание. Не че моят уютен дом е затворът Shawshank, но никой от нас не заслужава това през което минаваме сега. Оставането вкъщи спасява животи, това очевидно е крайна мярка, но без ваксина и здравни системи, които могат да се справят в болестта, нямаме избор. А когато човек няма избор може да го приеме, да му подейства трансформиращо или опустошително. Ти си единственият който решава дали тази ситуация ще е пагубна или трансформираща.
Осъзнаване на най-големия ужас
Вече споменах, че за мен най-лошият възможен сценарий е загубата на свободата ми, но моите приятели, колеги и клиенти се страхуват от толкова много неща – загуба на близки, болест, безполезност, изолация, природни и социални катаклизми, как може да мутира вируса. Това, от което наистина се страхуваме, е самата неизвестност. Тя се приема формата на най-лошите ни кошмари и ни преследва, когато сме уязвими. Осъзнайки, че ние измисляме собствените си демони ни помага да се изправим срещу тях. Това е единственият възможен път напред.
Най-вероятно ще продължа да пиша още няколко „мъдрости“ и съвети за това как да запазим разсъдъка си в извънредно положение. За сега и за мен е трудно да приема, много голяма част от действителността. Искрено съм благодарна, че единствената ми грижа е моята свобода, а не здравето ми или животът на близки роднини. Но ако свободата е всичко, което имам, загубата ѝ може да бъде наистина разрушителна, за това правя всичко по силите си да я възстановя, но този път отвътре.
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…