Четиво за 5 минути

Четеш поредната статия в интернет, не ти се работи, не ти се излиза с приятели дори, питаш се…

ЗАЩО МЕ МЪРЗИ ТОЛКОВА??!!

Всеки има поне по един хиперактивен приятел, който до средата на първото тримесечие на годината вече е бил поне на 5 командировки в екзотични страни, всеки уикенд кара сноуборд и всяка вечер е в различен клуб. Чудиш се нормално ли е това, докато вече втори месец обмисляш в кой от двата квартални фитнеса да се запишеш (дълбоко в себе си знаеш, че няма да идеш изобщо).

Вярно е, че животът на на някои хора тече на бързи обороти, на други не. Няма критерий за това колко точно събития трябва да ти се случат за определен период от време, за да чувстваш, че в живота ти има динамика. Понякога когато динамиката, която си представяме, че трябва да ни се случи и темпото с което живеем и работим е различно, решаваме, че просто ни мързи. Или някой решава вместо теб когато произнася присъдата – „Теб те мързи!“

Ще ти разкрия една строго пазена тайна – мързелът не съществува. В психологията се говори за мотивация, процеси на вземане на решения, нагони, инстинкти, стимули и реакции, но нищо не се споменава за мързела. Не че имаме някакъв по-засукан термин за мързел, просто това, което назоваваме като такъв може да бъде десетки различни неща. За твое добро е да си избиеш това прекалено генерализирано понятие от речника и да разбереш какво в мислите ти и поведението си етикетираш като мързел.

Липсата ти на проактивност може да има много различни измерения, от нежеланието да се опита нещо ново и отлагането на реализацията на всяка добра идея, до липсата на мотивация да се прави каквото и да е, което може да бъде симптом на депресивно състояние. Това, което изпитваш е много индивидуален комплекс от страх, нежелание за реализация, притеснение, срам и инертност. Ето защо психологията не говори за „мързела” като такъв, а изследва компонентите на преживяването, което погрешно назоваваме с тази дума.

Ако искаш да го преодолееш ти също трябва да изследваш компонентите на твоя собствен уникален и индивидуален мързел в една или друга ситуация. Те са част от теб и може да не ти се иска да ги признаеш пред себе си… може да стане грозно… но няма друг начин.

Търси удоволствието!

Какво ти харесва в начина на живот който си мислиш, че искаш да промениш, но очевидно се съпротивляваш. Може би просто искаш да си другаде. Къде? Признай си пред себе си, после трансформирай това удоволствие в нещо по-продуктивно. Ако обичаш да си хапваш, но се страхуваш от проблеми с теглото, защото не обичаш да спортуваш може да се научиш да готвиш здравословно? Така съчетаваш своето удоволствие с действие. Аз обичам да правя паузи през които само да мисля, без да върша нещо конкретно, сега ги съчетавам с разходка сред природата. Състезателните спортове, обаче не са за мен, защото прекалено дълго съм се заблуждавала, че ако изгубя ще ми се смеят – работя над този си комплекс.

Търси страха!

Отлагането обикновено е свързано с някакъв несъзнателен страх. Замисли се и открий страховете, които ти пречат да действаш. Може би се страхуваш от провал или от неодобрението на свой близък, може да не искаш да направиш крачката към започване или завършване на някакъв свой проект, защото фантазията за това събитие е по-вълнуваща от реалното му сбъдване. Постави под въпрос всяка своя мисъл, отговорът на въпроса „какво те спира?” е само и единствено в главата ти, за съжаление ако е само там, преодоляването му трябва да дойде отвътре, не от гурута и мотивационни крякания.

Овладей инертността!

Просто стани и започни да правиш нещата, не е нужно да чакаш да ти дойде желание. Апетитът идва с яденето ако задачата е приятна. Ако става въпрос за репетитивна скучна работа, каква е крайната цел на задачата? Какъв е по-големият смисъл? Дори най-талантливите артисти спазват рутина. Дори най-скучните професии са част от нещо по-голямо. Някои изследванията показват, че за формирането на нов навик са нужни около 20 дни, други твърдят, че са 66. Истината е, че няма значение, стига да осъзнаваш какво правиш само по навик и какво те води реално към целта ти. Искаш ли изобщо да създадеш навик? Или искаш да опиташ няколко неща, за да откриеш кое е твоето? Осъзнаваш ли, че няма правила които да следваш? Може да работиш усилено към създаване на нови навици или да елиминираш някои стари, също така да използваш умело тези които вече имаш. Повторението е част от живота, но ти имаш власт над това, което се повтаря в твоя.

Търси повторението!

Вече казах, че липсата ти на активност е много индивидуална и различна от тази на човека до теб (партньор, колега, приятел). Но има свързващи звена в твоят собствен патерн на отказ от действие. Прокрастинирането може да бъде страх от това което следва след завършването на задача – „никога няма да получа лоша оценка ако не направя нищо“ или пък просто ти е трудно да работиш без адреналиновия допинг от наближаващият краен срок. Това са два много различни мисловни патерна прикрити зад привидно еднакви действия. Какъв е твоя?

Разбира се ако ти е трудно да вникнеш сам в собствените си мисловни процеси, психотерапевтът може да помогне, но рано или късно отговорносста да се изправиш пред желанията си е твоя. Едно обаче е сигурно – етикетирането на бездействието с празни понятия не води до никъде и в същност това от което е нужно да се откажем е етикета „мързел“.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…