Четиво за 3 минути

Случвало ли ви се е да се запознае с интересен човек, на когото уж всичко му изглежда чудесно, но се питате защо разказва ужасни истории за всички свои бивши партньори?

С риск да бъда лош пророк, аз бих казала, че скоро това няма да бъде единственото неприятно нещо което ще излезе наяве. Бъдете внимателни, защото това е доста сериозно червено флагче.

Ако самите Вие сте човек на когото не са му чужди крайните чувства на изпепеляващата омраза към всеки с когото вече не сте във връзка или ако имате човек до себе си, който мисли така, това е ясен сигнал за някакъв проблем и наистина няма нищо лошо в това да се потърси помощ.

Истината е че не всички хора са толкова ужасни и за края на една връзка двамата участници в нея имат по малко вина. Понякога дори няма виновни, просто хората осъзнават, че са във връзка не с точния човек и я прекратяват. Не е приятно, но отминава. Времето дава ясна перспектива за нещата и ако 6 месеца или година след раздялата бившите изглеждат по-зли и от дявола, това едва ли говори добре за този, който не се отделя от това си вярване.

Какво може да не е наред?

–          Системно сте привлечени от неправилните хора? Да, всеки има малки и големи грешки в избора си на партньор и така се учим, но някои се учат по-бързо от други. Замислете се какви критерии поставяте пред хората с които се обвързвате. Какво харесвате в тях и дали то не е нещо несъвместимо с партньорството и обичта. Не може да мислите, че всички потенциални партньори са такива, но понякога (и то много често) един и същ лош избор се повтаря без да знаем защо. В такива случаи човек трябва да положи усилие да осъзнае къде е проблема и работи върху него.

–          Патологична злопаметност. Ако от три годишна връзка помните само споровете от последните 3 месеца (през които вече сте били в края на отношенията си)? Повечето връзки имат край, той не винаги е красив но това не прави цялата връзка категорична загуба на време. Нещо хубаво все пак се е случило за да изберете да прекарате време с този човек. Има ли нещо което прави невъзможно да приемете както негативното така и приятните спомени. Лутането в крайностите може да се усеща като сигурност, нещата са черни и бели нали? Не точно! Животът е сложен и конфликтите са трудни за всеки, но това не ни прави чудовища.

–          Цялостна озлобеност. Сърдите се не само на бившите си партньори, но и на половината си приятели и почти на всеки близък член от семейството си? Приемате всяка забележка като смъртна обида? Тази изострена чувствителност към несправедливостта може да бъде дълбоко вкоренена в травматични преживявания в детството, които пречат да се достигне до определена емоционална зрялост.

Не е краят на света ако вие или човекът до Вас има някой от изброените по-горе проблеми. Важното е всеки да поеме отговорност за собствените си мисли, чувства и емоционален багаж без да се опитва непрекъснато да пренася вината на другите. Алтернативата е непрекъснатото сменяне на черни и розови очила, нереалистични очаквания и представи за другите, които не са достатъчно зрели и нюансирани. Добър и лош герой има само в детските приказки (в огромната част от случаите) и разпознаването на собствената роля в изборите си е начин те да не продължат да се повтарят.

Разбира се, понякога имаме лош късмет но често става въпрос за дълбоко вкоренени тенденции.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с Вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…