Малко теория: сублимацията е психически механизъм, чрез който репресираните и културно заклеймени желания се превръщат в продукт на дейност, приета от обществото. Най-често тези импулси са от сексуален характер или плод на агресия. Ние, психоаналитиците, изхождаме от тезата, че всеки импулс в крайна сметка се свежда до някакъв вид сексуална енергия.

Но тук не е нужно да се съгласявате с мен, защото какво е либидото, е въпрос на широки интерпретации.

Важното е, че ни се живее! Буйно, разкрепостено, без осъждане, срам и тревожност… Живее ни се!

И ако не страдаш от дълбока депресия, а дори и тогава, често ще ти се случва да ти се иска да излезеш от кожата си, да крещиш, да танцуваш, да се целуваш с непознат/а, да се пуснеш по течението и да оставиш тази енергия да струи от всеки край на тялото ти.

И тогава си даваш сметка, че нямаш капацитета да го сториш!

И всичко се обръща към теб. Започваш да изпитваш болежки в органи, които според всеки лекар в града са си добре, започваш да получаваш сърцебиене, нервни пристъпи, паник атаки, не можеш да траеш колегите, офиса, родителите, партньора, децата си! Не си си в кожата, не се харесваш или „се харесваш” толкова, че всеки, който намери дефект у теб, се превръща в смъртен враг.

Добре дошъл в клуба на киселите невротици!

Неврозата като цяло не е нещо лошо… Тя е продукт на „инсталирането” в съзнанието (и най-вече в подсъзнанието ни) на тези човешки ценности, които ни ограничават от това да се из(яд/еб)ем един друг, като се видим на улицата. Тоталната липса на невротизираност означава, че има опасност напълно да изгубиш връзка с реалността. Затова въпросът не е как да преборим неврозите си, а как да ги впрегнем да работят за нас.

Природата ни е дарила с уникалната способност да изграждаме култури и да се справяме заедно срещу враговете и климатичните условия, а културата ни е произвела това чудо на разума – сублимацията. Дали ще впрегнеш енергията си в наука или изкуство и в коя/кое точно, няма значение. Научи нов език, прочети книга, нарисувай нещо, танцувай, пей… хората го правят от хилядолетия (поне 40 000, за да бъдем точни).

Прави нещо с мозъка си, за бога! Не става само с ядене, пиене, бистрене на политиката и работа, която ти харесва все по-малко всеки ден. Ако нямаш време, намери, защото психичното здраве няма да си го възстановиш лесно, веднъж занемариш ли го.

Пробвай много неща и следвай това, което ти хареса. Експериментално доказано е, че е много трудно да знаеш предварително какво ще ти допадне най-много.

Сублимирай, защото нямаш друг избор, защото няма как да си щастлив, ако не го правиш, защото имаш само един живот и ако не го изпълниш с дейностите, които обичаш, и не научиш и децата си да го правят, просто си за никъде… Те също.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…

Публикъвано в Момичетата от града
Кредит илюстрация Aeppol