Четиво за 4 минути

Сигурно вече сте си дали сметка, че не съм особен фен на позитивното мислене, особено когато то се практикува с цената на тъпчене и игнориране на негативните емоции и проблемите.

В Интернет има много списъци с това какво не правят „успешните” или „уверените” хора, като че ли може да се даде точна дефиниция за това кой е успешен! Да, някои се справят по-добре в една насока, други – в друга. Всеки си има своите страхове, комплекси и трески за дялане. И знаете ли кой е напълно уверен в себе си и убеден в безпогрешността си?… Пациентите с тежка мегаломания. Ето кой!

Всички останали леко невротични но що-годе „нормални” хора си имаме своите комплекси. Така че, ако все още не съм ви убедила, ето моят отговор на един списък, озаглавен „5 неща, които уверените хора не правят”.

1. Не искат одобрение от другите.

Никой не живее в изолация и всеки се нуждае от някакъв вид одобрение. От похвалите на родителите ни, когато сме били деца, през печеленето на доверието им, за да ни пуснат да излезем до по-късно в петък вечер, до успеха на интервю за работа и получаване на чакано повишение… O да, и да не забравяме така мечтаното „ДА”, когато коленичите с пръстен пред любимата жена! Aми одобрението на хората е важно.

Разбира се, важно е къде теглите чертата, как приоритизирате, кога правите компромиси и струват ли си те. Определено една солидна доза самочувствие ще ви е от полза, за да се застъпите за себе си, но крайният нарцисизъм ще ви се отрази негативно. Така че бъдете отговорни, мили и очарователни, колкото може, и се научете да се застъпвате за себе си. Толкова!

2. Не обвиняват другите за нещастието си.

За ескалирането на един проблем са нужни поне двама, но понякога някой е по-виновен от другия. Уверените хора също страдат! Понякога им трябва време да простят, а понякога просто зачеркват някого от живота си (не особено често, но се случва).

Разликата е, че уверените хора знаят, че дори някой друг да е виновен за болката им, той не е отговорен за това да върне всичко назад и да поправи стореното. Делото на давещите се е дело на самите давещи се. Уверените хора се отдават на страданието си, но знаят, че сами или с помощ от близки и/или професионалисти ще трябва да се вземат в ръце в някакъв момент (и не задължително веднага).

3. Не се страхуват от предизвикателствата.

Ако не е страшно, значи не е предизвикателство.

4. Не се съмняват в себе си.

Нереалистично е да вярвате в това твърдение. Както казах по-горе, единствените хора, които не се съмняват в себе си (при това за кратко), са или в усмирителна риза, или (понастоящем) в Белия дом.

5. Уверените хора не прокрастинират. 

Истина е, че прокрастинирането понякога е признак, че това, с което сме се захванали, ни плаши или предполагаме неуспеха си, но в много случаи хората отлагат важни задачи до последно, защото са свикнали да работят под пара и така дават всичко от себе си. Има системни прокрастинатори, които са се научили, че проектите им се получават достатъчно добре, когато и да започнат. Всеки си има собствен „откачен” ритъм.

Разбира се, важно е да се запитаме какви са МОИТЕ причини да отлагам нещо, какво значи то за мен и какво ме плаши. Само така може да се изправим срещу страховете от точка 3.

За финал искам да отбележа, че е вредно да си изграждаме такъв нереалистичен образ на уверения човек, защото ако чакаме да изпълним всички тези невъзможни критерии, никога няма да се наречем уверени. А това да вярва, че е уверен, е всъщност единствената отличителна черта на уверения човек. Тавтологията не е случайна.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…

Публикъвано в Момичетата от града