Четиво за 3 минути 

„Токсична връзка” е термин от популярната психология. Научно погледнато, няма как да се определи един човек (или връзката ти с него) като токсичен.

И все пак в ежедневието си непрекъснато срещаме хора затормозени от отношенията си със свои близки, от които като че ли е по-добре да запазят дистанция.

Има какви ли не начини някой да стане токсичен за друг човек – чрез ревност, завист, прекалена грижа, липса на интерес, липса на доверие… и т.н., и т.н.

В тази статия обаче искам да те накарам да се замислиш дали ти не си токсичен за някой друг със своето поведение. Защото жертвата в една токсична връзка почти винаги е наясно, че е жертва, но понякога по ред причини не иска да се отдръпне. Много често обаче токсичната страна не знае, че е такава.

Успеем ли да изолираме токсичното си поведение, това ще ни помогне да имаме много по-пълноценни отношения не само с конкретния потърпевш, но и с всички настоящи и бъдещи контакти в живота ни. Това е упражнение, от което всеки печели.

И така, кога е много вероятно да си токсичен/а?

Когато завиждаш

Приеми го! Всички завиждаме, винаги някой има нещо, което ти нямаш, но го желаеш силно. Просто спри да го отричаш и живей живота си така, че да го постигнеш. Приеми, че приятелството ти с някого, който вече го има, само ти помага да си по-близо до целта си. Спри да го тъпчеш в себе си, може да го споделиш дори с позитивни фрази като „благородно ти завиждам, че…” или „много ти се възхищавам за…”. Всеки иска да чуе това, вместо някой намусен приятел да мърмори, че гроздето е кисело и постиженията ти са нищо за него. Помогнете си един на друг да постигнете мечтите си и бъдете искрени помежду си.

Когато ревнуваш

Не! Ревността не е еквивалент на обич. Може би 5% обич и 95% чувство за собственост, ако не и повече. Ако мразиш дори мисълта, че някой може „да си играе с твоите играчки”, много сте загазили. Както при завистта, ревността може да бъде комуникирана градивно. Да споделиш колко се плашиш да не изгубиш любимия и да направиш каквото е по силите ти това да не стане. Едно от тези неща е да не се опитваш да контролираш човека до себе си.

Контрол и само контрол

Никой не си мечтае да бъде контролиран… освен при някои сексуални практики или при много тежки проблеми с автономността. В първия случай ще се разберете кое ви харесва и на двамата и ще му се радвате само в спалнята, във втория никой няма да е истински пълноценен човек, ако не си решите проблемите, свързани с контрола. Понякога обаче желанието за контрол е замаскирано.

Прекалената грижа

В случай на силна загриженост за някого, аз виждам три неща – липса на доверие, желание за контрол или собствена параноя. Човек трябва да определи откъде идва стремежът да се грижи за някого до такава степен, че да убие автономността му. След това трябва да поработи над тези въпроси. Контролът чрез прекомерна грижа е едно от най-трудно доловимите токсични поведения и ако вече си даваш сметка, че го правиш, това е огромна крачка!

А вие с какви токсични поведения сте се сблъсквали като активна страна или като потърпевши (а може би и двете, тъй като токсичните поведения често са двустранни)?

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…