Четиво за 3 минути 
Като млад психоаналитик/онлайн консултант, често чета и гледам курсове по маркетинг. Както всеки специалист на свободна практика, аз също се боря да изградя разпознаваем личен бранд, който да вдъхва доверие на моите читатели и бъдещи клиенти.
Мога да вкарам още няколко надути чуждици по темата, но не мисля, че това е нужно. Накратко, предлагам уменията си като продукт и се стремя да го развивам.
Всеки експерт обаче ще се съгласи, че за да достигна до сърцата на хората, за да ги накарам да слушат и да ми се доверят, аз трябва да споделя личната си история, собствените си битки, своя трагикомичен житейски опит.
И така, следвайки тази теория, гурута навред се надпреварват да ви разказват врели некипели за страшните си съдби, за битките си, за сълзите… Опитват се да ви трогнат, за да разтворите портфейлите си, и се надяват да не се запитате квалифициран ли е аджеба този индивид, за да ми дава съвети. Не ме разбирайте погрешно, нека споделят, нека са открити, нека говорят, ако имат какво да кажат, но аз не го правя по няколко причини.
На първо място, личните драми не са еквивалент на знание. Изискват се години учене и практика, за да може да се консултират клиенти, дори на сравнително тривиални теми. За един онколог не е нужно да е бил болен от рак, за да познава болестта и да бъде максимално квалифициран. Годините следване и работата му с пациенти го правят специалист, не житейският му опит. Важно е да се прави тази разлика, когато се избира психотерапевт или лайф коуч.
Това, което е проработило при един, няма гаранция, че ще подейства при всеки. Хората са уникални, всеки има различен сет от преживявания, структура на личността, възпитание, разбирания, проблеми и стремежи. Истински квалифицираните терапевти знаят как да вземат предвид всички тези елементи, да идентифицират проблема, да помогнат или да препоръчат консултация с друг специалист.
Важна съм не аз, а вие! Не бихте отишли на психотерапевт, който се оплаква на вас, нали? В разговорите с приятелки често давам пример от живота си, в практиката си никога! В часа за терапия (и в статиите, които пиша) важен е само и единствено пациентът.
Никое лично предизвикателство, пред което съм се изправяла, не ме дефинира като професионалист. Трудностите не ме правят добър психоаналитик. Такъв ме прави професионалният опит, десетте години университетско образование, непрекъснатото участие в семинари, работни групи и супервизия.
Вдъхнових се от психоанализата не заради свой личен проблем, травма или тежко детство, а заради огромния ми интерес към необятната човешка психика – осъзнатото и подсъзнанието, уникалността на всяка лична история, всяка пъстра картина на симптоми и травми, зад които стои несломима сила и борбеност.
Аз не бих се поддала на манипулации от страна на шарлатани, които ми продават евтини истории, че са специалисти само защото някога са имали проблем и оттогава само разказват за него, без да се помъчат да разширят познанията си. Не го правете и вие.
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.