Четиво за 2 минути 
Ако да, спрете веднага! (или поне опитайте)
Преди няколко дни, след един откровен разговор с потенциална клиентка относно тревогите в живота й, с учудване разбрах, че много от проблемите й са породени или засилени от факта, че в продължение на години тя поставя под въпрос отново и отново всяко свое житейско решение.
Четиво за 3 минути
Повечето статии и мотивиращи цитати ще те посъветват да простиш, да загърбиш миналото и да продължиш напред. В действителност това е един добронамерен съвет, но честно казано, много по-лесно е да се каже отколкото да се направи.
Прошката е достоен акт. Тя ти позволява да се освободиш от разочарованието, гнева и желанието за отмъщение, но тя трябва да дойде по естествен за теб начин, в противен случай може да ти навлече проблеми.
Днес чух едно откровение за това колко боли любовта. Когато е несподелена боли, по обясними причини; когато е споделена също защото другия държи сърцето ти в ръцете си и понякога независимо дали иска или не те наранява, влюбването боли защото осъзнаваш, че щастието ти е зависимо от друго човешко същество; раздялата боли, дори когато е за добро и като цяло, трябва да си луд за да си го причиниш.
Не, не, не! Ако толкова много боли значи не го правите както трябва. Любовта и обичта не са източници на безкрайна мъка. Няма никакъв смисъл, ако ще чисто еволюционно погледнато. Не може у всички нас да съществува чувство което ни прави толкова уязвими.