Хората казват, че е по-добре да се нагодим към несгодите които са около нас защото ако се хвърлим в непознатото може да се натъкнем на нещо още по –лошо.
Разбирам, че винаги има елемент на риск когато опитваме нови неща, но за мен това да се осланяш на малкото зло, на познатото зло, е приучаване на хората да се придържат непрекъснато към зоната си на комфорт.
Четиво за 3 минути
Не, това не е мотивиращ пост, в който ви казвам, че болката отминава и истинското щастие е в малките неща и споделените моменти. Всъщност понякога болката не отминава, понякога е непоносима и няма с кого да я споделиш.
Всичко е преходно не за добро или лошо. Всичко е преходно, защото Е. Без причина, без смисъл, просто животът не е статичен. Продължи тук ->
Четиво за 3 минути
Стотици книги са изписани по въпроса как “лошите” родители оставят неизлечими следи в психиката на децата си. Някои от нас сигурно са си блъскали главата над проблеми, породени от травми от миналото. Някои дори са ги обсъждали години наред с терапевта си. Други от нас са целеустремени, силни личности, които са преодолели и простили грешките на родителите си, но ето Ви изненада.
Добрите родители също травмират децата си!