Как се спори с близък?

Четиво за 4 минути

В не малко сесии с клиенти напоследък изниква темата, че често се карат с членове на семейството си. Това не е неочаквано.

Голяма част от собствената невротичност е отразена в това какво проектираме в представите ни за мислите на другия.

Тези представи не само са израз на въображаем наратив, който е различен за всеки участник в спора. За да избегнем да се караме с въобразената от нас самите версия на съответния близък, може да опитаме няколко похвата за разрешаване на конфликти.

Въпреки че преди да се дават инструкции, важното е да разберем как двама души могат да се научат да водят градивен спор. Тази схема до голяма степен е индивидуална и изградена на базата на практиката. За това прочетете тези препоръки и ги повторете колкото пъти е нужно по ваш си начин, докато започне да се чувства ваше и истинско.

Първата е голямо клише, но не мога да я пропусна защото си е заслужила мястото – “Аз-послания”. Това е същата глупост с което се шегуват в сериалите. Не казваш “Ти се прибираш късно!” а “Аз чувствам, че ти се прибираш късно.” Това по телевизията винаги води до един комичен момент, в който повтаряш почти дословно първото което си казал. Ще задълбая в смисъла на значенията по-надолу, но относно аз-посланията има един задължителен елемент – да не се държиш като задник и да се напънеш да измъдриш нещо което поне малко се доближава до твоето лично преживяване, оценка и разбиране на това което става.

Никой да не казва нищо ново преди да е преразказал със свои думи и без елементи на собствени разсъждения какво предният е казал и то по начин по който той ще се съгласи, че репрезентира неговата гледна точка. Чак след това се обясняваш на теб какво ти е мнението – успех!

Нормално е да мислите различно и да се окаже че сте еднакво прави. В същност в повечето случаи е така. В повечето семейни спорове хората са горе долу еднакво прави, но от тяхна гледна точна другият е в особено заблуждение просто защото първия не си е направил труда изобщо да разбере за какво му се говори. Това се случва защото няма как да знае преди да пита най-важния въпрос – “Какво значи Х за теб?” Това може да ви втрещи (особено ако философията и лингвистиката не са силните ви предмети) но това което един човек разбора под “дърво”, да речем, никога не е абсолютно същото като това което друг си представа.

Само от едно просто когнитивно упражнение, хората могат да се сетят за десетки различни възприятия за “дърво” – някои си представят схематична картинка – като детска рисунка или пътен знак, други думата написана, конкретно дърво, последната видяна снимка на дърво… Сега си представете колко различни значения могат да имат думи като “свобода” или “щастие…или “самота”. 80% от работата на психотерапевта е да пита какво означава едно или друго понятие за някого. Така за 30-40 сесии човек може да достигне до разбиране за себе си и начина по който мисли, което не е постигнато от десетки години общуване с близки и приятели, особено когато много от тях са капсулирани в идеята, че “дърво” значи същото дърво за всеки.

И последното и най-важно напътствие – ако има победен, значи сте омазали цялото упражнение. Какво? Искахте да се окажете прави, светът да гласува и да спечелите дебата на века? Grow up!!! Ако има победен, значи ще живеете под един покрив със сломен човек. Това ли е близост? Да се печели спор?

Искате да спечелите спора или искате да се разберете?!?

 

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…

make an appointment

Leave a Reply