Каква е основната цел на един родител?

Четиво за 3 минути  spain_640profile-1283-english-flag-jpg

Никой не се ражда научен как да бъде родител. От момента, в който човек вземе решението да има дете, експериментите започват и продължават цял живот. Понякога обаче в забързания живот, изпълнен с отговорности, родителят забравя основната цел на своята роля в живота на потомството си.

padre3А тя е само една и е много простичка – да отгледа едно самостоятелно човешко същество.

Интернет и тази статия в частност не е мястото, където ще научите как точно да постигнете желания успех. Действията ви ще бъдат съобразени най-вече с личната ви ситуация и напредъка на собственото ви дете.

Важно е обаче съзнателно да се трудите, за да насърчавате непрекъснато автономията на детето си, дори тогава когато мислите, че то е още малко, за да може да се справи само. Понякога за самите вас ще е по-трудно да дадете на детето поле за развитие, защото ще ви се иска да го защитите от всички и от всичко. Това е невъзможно, спрете да се опитвате!

Храним децата, за да могат един ден да се хранят сами. Обичаме ги, за да знаят, че са ценни личности, способни да обичат и ценят себе си, учим ги на ценности и умения, които да им послужат да вземат самостоятелни решения и да се справят в различни ситуации. Нито едно от задълженията на родителя не е случайно, нито едно не е необходимо да продължи завинаги.

Ще ви дам няколко примера. Когато детето е на няколко месеца, то е малко и безпомощно, вашите грижи за него са целият свят, с непрекъснатото си внимание вие му показвате, че то е ценно за вас и че може да се довери на хората около него и в бъдеще. С възрастта обгрижването на детето намалява и то започва само да се храни и облича. Не настоявайте да правите за него нещо, което може да направи и само.

В един момент то ще започне да има и някакви дребни задължения, а пред вас ще се отворят нови предизвикателства, свързани повече с интелектуалното му израстване и все по малко с физическото му оцеляване. В никакъв момент не правете крачка назад. До 14-годишна възраст детето ви трябва да бъде в състояние да извършва всички домакински задачи, да може да се грижи за себе си без чужда помощ – както ще му се наложи, когато стане на 18. Единствената разлика в неговите и вашите семейни задължения на този етап трябва да бъде печеленето на пари. Все пак, ако изяви желание да си потърси почасова работа през лятото, трябва да го насърчите.

От друга страна, детето ви не е ваш слуга и вашата позиция не предполага само да раздавате заповеди. Всеки път, когато то докаже с действията си, че е достатъчно зряло да вземе важно решение, обсъдете го заедно и му помогнете да реши. Осигурете среда, в която задълженията и правата са реципрочни.

Уморих се да слушам как майки на 30-годишни “младежи” се оплакват, че домашните им задължения не намаляват, защото “детето” не може да си сготви или да си почисти само стаята. Това е абсурдно и трябва да спре. Свръхпокровителственото отглеждане на децата може да доведе до сериозни проблеми след време. Те се простират далеч отвъд домакинските задължения. Младежите, отглеждани под похлупак, са по-неспособни да се справят с емоционалните си проблеми, с търсенето на работа, с неизбежните неуспехи и дори с последствията от успехите си. Затова не забравяйте никога основната цел на родителството – “да създам зряла и автономна личност”. И всеки път, когато вършите нещо за детето си, се запитайте: “Помага ли ми това да постигна целта си?”

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.

Ако харесвате страницата ми, можете да дарите малка сума, за да мога да посветя повече време на статиите и съветите които давам по e-mail. Предварително Ви благодаря!