Любовта е глагол

Четиво за 3 минути spain_640profile-1283-english-flag-jpg

Колко е трудно да намериш сродна душа?

photographer Natalia Mindru 3

Много! Особено когато живееш с илюзията, че има някой там някъде, някой, който е просто перфектен или, дори и да не е, ти ще го обичаш винаги толкова силно, че това няма да има значение.

Това са глупости. Да, има хора, с които от първия момент, в който си общуваме, нещо просто кликва и знаем, че с този човек ще си станем близки (приятели или любовници).

Да, химията съществува, тя се случва тогава, когато двама души, осъзнато или не, споделят общи фантазии, еротични желания, сходно минало или общи стремежи за бъдещето. Всички тези неща ни привличат един към друг или ни отблъскват един от друг. Понякога това става почти без думи, чисто интуитивно. Друг път обаче отнема доста време.

Да, влюбването е прекрасно. Толкова е прекрасно, че в моментите, в които съм била най-сигурна, че искам да споделя живота си с един мъж, аз самата съм се натъжавала от мисълта, че мечтая никога повече да не се влюбя. Но това рано или късно става (може и на 80 да ти се случи). Една любов все пак ще ти бъде последна, въпросът е доколко си готов да рискуваш.

Имаме правилната нагласа, когато желаем да сме с някого, защото искаме да споделим мечтите и леглото си с друго човешко същество, не защото сме самотни и ни липсва компания, нито защото според някои близки роднини вече ни е време да се задомим. С правилната нагласа започваме да общуваме с правилните хора – тези, които имат подобни възгледи, интереси, навици. Не се срещаме с хора, просто за да си изберем партньор, срещаме се, за да сме социални и да правим това, което ни харесва. Рано или късно някой нов познат или приятел на приятел ще ни провокира и сексуално.

А сега накъде? Има няколко базови изисквания. Определено ниво на физическо привличане, съвместимост на плановете за бъдещето и уважение между двамата. Ако го има това, ако сме готови да сме с някого, ако другият човек е готов, тогава любовта започва да се изгражда.

О да, няма да спреш да си мислиш за най-горещия секс преди години, докато вкъщи е някак все едно и също… никой не е застрахован и от това да изневери или да му изневерят. Не е в това въпросът! Въпросът е, че, когато си готов и когато признаеш пред себе си и другия своите недостатъци и да приемеш чуждите, когато знаеш как да поставиш границите си и да се съобразиш с тези на другия и когато все повече имаш чувството, че искаш и можеш да се развиваш, да се забавляваш и обичаш заедно с друг човек, тогава налице имаш любов.

И това е нещо, което правим непрестанно, докато животът или смъртта ни раздели. В това няма нищо кой знае колко сложно, камо ли „магическо”. Любовта е един хубав навик, който си изграждаме. Навикът да се отнасяме с нежност и уважение към друго човешко същество, което е изградило същото в общуването си с нас. Затова любовта не е нещо, което ни се случва, тя е нещо, което правим.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.

Ако харесвате страницата ми, можете да дарите малка сума, за да мога да посветя повече време на статиите и съветите които давам по e-mail. Предварително Ви благодаря!



Снимка Natalia Mindru