Не винаги е нужно да си герой

profile-1283-english-flag-jpgspain_640

Чудили ли сте се защо някои ваши познати имат връзки с хора, които са толкова безотговорни и незрели, че не могат дори да се грижат сами за себе си. Вие го знаете, близките им го знаят, те самите го осъзнават но решават да не прекратяват непълноценните си връзки, защо?

sad_angel

Приятелите ви не са се побъркали от любов, по-вероятно е да имат „месиански комплекс”, това е термин от популярната психология, в научната литература не съм срещала негов точен еквивалент, не защото не съществува, а защото това което виждате отвън – човек затънал в непълноценна връзка с партньор, който не може да се грижи за себе си, е само върха на айсберга, обикновено има редица неосъзнати причини които може да доведат човек до такива ситуации.

Обикновено жертви на този комплекс са нежни, любящи и отдадени хора. Те сигурно вече имат десетки случаи в живота си когато са спасили животинки от сигурна смърт. Те просто изпитват нужда да бъдат полезни през цялото време и просто не са способни да откажат услуга.

При жените това често е свързано с необуздани майчински инстинкти, които се задействат в момент в който нуждата на човек да бъде полезен намира един незрял обект на обич. Когато този обект е собственото бебе или едно бездомно коте, няма защо да не дадете всичко от себе си за да му осигурите най-доброто, но ако това са 45 котки, 13 кучета, съпруг алкохолик и безработен 35 годишен син, трябва да се потърси здравословната граница която не бива да се преминава. Аз не мога да я формулирам, защото е различна за всеки в различните етапи на живота му. Така например при младите майки всеотдайността към детето е в пиковия си момент, когато най-много значение се отдава на друго човешко същество, но дори и тогава граници трябва да има за да не се стигне до крайности.

Но това не е запазена територия на жените.

Силният пол също е застрашен, ето защо. За да стане мъжът съвтеместното социално същество, което познаваме, а не пещерен дивак способен само да ловува и да бие себеподобните с камък по главата, той не е могъл да разчита на женските хормони да го направят по-нежен и грижовен. Митологията се е погрижила за това. Създадени са герои покровители, чиято сила е била грижата, защитата и спасението на колектива – месиите, от където идва и названието на този комплекс. Мъжете подвластни на него не се чувстват пълноценни ако не играят непрекъснато ролята на рицаря на бял кон. Те не са способни да дадат на близките си свободата да правят грешки и да ги разрешават сами, защото възприемат добруването на всички като тяхна лична отговорност (под всички имам предвид всички – половинката им, семейството, родствениците, държавата, света). Така около тях се задържат незрели и безпомощни жени, а близките им спекулират с грижовността им.

Често, но не винаги, хората подвластни на този комплекс са малтретирани, депресирани, изяжда ги неоснователно чувство за вина. Те рядко разпознават този проблем у себе си, защото добрите намерения ги карат да повтарят действията си.

Да си добър и всеотдаен е прекрасно качество, но то не трябва да бъде развивано за сметка на личните граници и собственото щастие. Грижата и добротата трябва да имат бутон за изключване, в противен случай грижата за другите може да консумира и изгори собствената Ви личност. В крайна сметка, непрекъснатите жертви не са услуга нито на този който ги прави, нито на този за когото се правят.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.

Илюстрация Ayya Sap Deviantart.

Ако харесвате страницата ми, можете да дарите малка сума, за да мога да посветя повече време на статиите и съветите които давам по e-mail. Предварително Ви благодаря!



5 comments

  1. Весела says:

    Интересна статия, значи това явление си имало термин. Аспекта с връзките, аз го наричам “синдромът на Малката русалка”. Все съм се опитвала да “спасявам” разни обекти,които я ме харесват, я не. И ми е ставало объркано,когато няма нужда някой да бъде спасен. Много често не знам как да се държа с такива хора. Поне го знам и искам,или не, вече “ми се налага” да мисля първо за себе си и мисля, че ще свикна 🙂 .

    • mila.petkova says:

      Наложено или не, човек винаги трябва да мисли за себе си в паралел с грижата си и за другите, както и за другите когато мисли за себе си.
      В инструктажите за безопасност в самолетите казват “първо сложете собствената си кислородна маска преди да помогнете на другите около Вас”. За мен това важи и за живота като цяло, не можеш да помогнеш на никого ако на теб самия не ти достига въздух.

Comments are closed.