Четиво за 7 минути 
Красивата еднофамилна къща на Maresfield Gardens 20 в лондонския квартал Hampstead не се различава по нищо от останалите двуетажни къщи с червени тухлени стени наоколо.
Кварталът е тих и приятен, a спокойствието му е приютило именития психоаналитик през последната година от живота му.
Не е тайна, че Фройд се мести в Лондон с неохота. До 1938 г. той не пожелава да напусне апартамента си във Виена на Berggasse 19, където живее и работи в продължение на десетилетия. За съжаление, заплахата от нацистите надвисва със страшна сила и едва след като най-малката му дъщеря е арестувана за кратко, той решава, на 81-годишна възраст, да остави Виена зад гърба си.
Местенето съвсем не било лесно. Великобритания, разтърсена от икономически проблеми, не приемала бежанци от континента. То станало възможно благодарение на инициативата и подкупите, платени от принцеса Мари Бонапарт – френска гражданка и известен психоаналитик.
Така през март 1938 г. не само Фройд и семейството му, но и вещите от виенския апартамент биват спасени от Гестапо. Въпреки световната си слава Фройд никога не натрупва особено богатство. Той и семейството му живеят като обикновени представители на европейската средна класа. С какво тогава покъщнината на един обикновен лекар е толкова интересна?
Фройд бил страстен колекционер. В къщата музей се помещава изключителната му колекция от над 2000 гръцки, римски, египетски, етруски и други артефакти, подарени му от пациенти и близки. Там, разбира се, се намира и най-известната мебел в света – диванът в кабинета му, безмълвен слушател на всички негови пациенти.
За Фройд антиките не са само красиви вещи. Те са репрезентация на представата му за човешката психика. Той я описва като руините на важен исторически град, Рим например. Под един слой артефакти се крие друг. Те заемат едно и също физическо пространство, но разкриването на различните пластове води изследователя до различни периоди, които се наслояват един върху друг – винаги динамични, променящи се и кореспондиращи си един с друг чрез спомените.
Картините в къщата са многобройни. Сред тях се открояват графики, нарисувани от Салвадор Дали и подарени на Фройд от самия художник; картината на дървото с вълците, изобразяваща съня на известен в научната литература негов пациент, руски аристократ; над самия диван е окачена графика, изобразяваща лекция на един от менторите на Фройд, френският невролог доктор Жан-Мартен Шарко.
Всичко това е запазено от най-малката дъщеря на Фройд – Анна. Тя единствена от шестте му деца живее в къщата в Лондон и поема по професионалния път на баща си. Нейната теория за защитните механизми на Егото е основна за психоанализата днес. Едва след нейната смърт през 1982 г. къщата се превръща в музей. В момента в нея се помещава както постоянната експозиция – кабинетът на Фройд и вещите му, така и временни експозиции и лекции и събирания на тема психоанализа.
През годината, когато живее в къщата, до смъртта си през септември 1938 г., Фройд работи усилено върху последните си научни трудове. Напредналата възраст и влошеното му здраве след дългогодишна битка с рака на челюстта, причинен от емблематичните пури, не му позволяват да вижда много пациенти. Въпреки това той работи до последния си ден.
Въпреки че теорията му разбива табутата на сексуално репресираното викторианско общество, в личния живот на Фройд няма особено интересни глави. След четиригодишен годеж, през който виенският лекар установява практиката си, той се жени за първата си и единствена любов – Марта Бернайс, с която имат 6 деца. Тя е до него до смъртта му.
Вярвате или не, самият Фройд има доста консервативно отношение към идеята за сексуалния акт, много от трудовете му специално на тази тема вече са доста остарели и направо архаични. Докато други негови колеги имат по-пикантни биографии, Фройд е истински работохолик. Известната за много хора употреба на кокаин е част от същата тази тенденция да се работи прекалено дълги часове. Бащата на психоанализата първо изследва анестетичните свойства на растението, след което го използва и като стимулант, но бързо се отказва от него, след като негов приятел претърпява нежелани странични ефекти. По-късно науката потвърждава опасенията му, като изследва опасностите от употребата на субстанцията.
Имайки предвид този малко или много скучен живот и бит на най-известния за широката публика изследовател на човешката психика, интересно ли е да се види дома му?
Несъмнено за един психоаналитик това е първото нещо, което би пожелал да види в Лондон. Чувството да се докосна до бита на човека, положил основите на това, което днес наричам свое житейско призвание, не просто работа, е най-близкото нещо до религиозно преживяване, което един атеист и скептик като мен може да изживее.
За всички останали това е една прекрасна къща в китен лондонски квартал, къща с много история. Там можете да научите нещо повече за Лондон в навечерието на Втората световна война и за ежедневието на градската средна класа. Самият аудиогид дава достатъчно увлекателно и достъпно обяснение за историята и основите на психоанализата, така че не е нужно да си експерт, за да се насладиш на тура.
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар във Facebook или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да харесате страницата в социалните мрежи или…
