Четиво за 3 минути 

На 10 юни тази година в Барселона се проведе събитието TEDxBarcelonaWomen, на което имах удоволствието да присъствам. Няма да ви преразказвам какво чух и видях там – който се интересува, вече може да види първите видеа, качени на фейсбук страницата TEDxBarcelonaWomen 2015. Но наистина ми се иска да разкажа за личните си впечатления от събитието.

Не отскоро прекарвам голяма част от живота си в Испания и смея да кажа, че имам значителни наблюдения над манталитета на западноевропейската жена.

TEDx Women Barcelona тази година беше под надслов “Shift the Balance” (“Да обърнем баланса”). Още от заглавието заподозрях че залата ще мирише на естроген, но все пак отидох. Добре де, какво има да се обръща, казах си аз, нима не живеем в Западна Европа – най-цивилизованата зона в света?!

Чух лекторите и организаторите – всички представиха забележителни идеи за социално отговорен бизнес, етичен маркетинг, истории за трудности, амбиция и мотивация, но въпреки това в повечето речи беше силно застъпен елементът на оплакването. На жените било трудно да се развиват, били потискани мечтите им, на тях се гледало като на обекти, инициативите, предприети от жени, не били стимулирани достатъчно. В двадесет и първи век, в Европа?! Сериозно ли?!

Най-добро впечатление ми направи испанската баскетболистка Амая Валдеморо, която сподели, че ако си е губела времето да сравнява колко пари изкарват мъжете баскетболисти и колко тя, никога нямало да спечели десетките си медали и титли.

Това ме накара да се замисля за българските жени и през какво минават ежедневно без глезотии и оплакване – и си дадох сметка, че еманципацията на жените в България е на светлинни години напред. За осем години в Испания веднъж не чух „баба ми е инженер” или „майка ми е лекар”, повечето майки тук са домакини или начални учителки в най-добрия случай.

Сетих се колко баби и майки на мои съученици имат успешна кариера в България, колко нормално нещо е за нас мениджърът ти да е жена. Сетих се за литературни творби като “Една българка” и “Железният светилник”. Пробвайте да кажете на някоя българка, че някоя професия е само за мъже и че тя няма място там. В такава ситуация повечето западни жени първо ще се разреват, после ще се разпищят, че са дискриминирани. Българката най-много да ти се присмее и да те удари по главата с постиженията си. Само опитай да обясниш на някоя българка, че тя е „обект” – в най-добрия случай ще те погледне, все едно че си изпаднал от друга планета.

Замислете се колко амбициозни и успели българки нямат време да мислят за дискриминация, защото са заети с това да тъпчат конкуренцията, колко много жени се занимават с наука, как никой родител не би посмял да каже на дъщеря си „това, което искаш да правиш, не е за жени”. Така порастваме уверени и сигурни в себе си, готови на всичко, за да успеем и резултатът е един – УСПЯВАМЕ! Не защото в България на жените им е по-лесно, а защото никой не ни носи на ръце и не очакваме това да се случи, защото знаем, че щом искаме нещо, наша отговорност е да го постигнем.

Познавам доста чужденци и, повярвайте ми, според повечето от тях, красотата на българките съвсем не е най-впечатляващото им качество.

Малко са нещата, с които се гордея в България, признавам си, но характерът на българските жени е най-голямата ми гордост.

Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.