Днес чух едно откровение за това колко боли любовта. Когато е несподелена боли, по обясними причини; когато е споделена също защото другия държи сърцето ти в ръцете си и понякога независимо дали иска или не те наранява, влюбването боли защото осъзнаваш, че щастието ти е зависимо от друго човешко същество; раздялата боли, дори когато е за добро и като цяло, трябва да си луд за да си го причиниш.

Не, не, не! Ако толкова много боли значи не го правите както трябва. Любовта и обичта не са източници на безкрайна мъка. Няма никакъв смисъл, ако ще чисто еволюционно погледнато. Не може у всички нас да съществува чувство което ни прави толкова уязвими.

Продължи тук ->

Чудили ли сте се защо някои ваши познати имат връзки с хора, които са толкова безотговорни и незрели, че не могат дори да се грижат сами за себе си. Вие го знаете, близките им го знаят, те самите го осъзнават но решават да не прекратяват непълноценните си връзки, защо?

Приятелите ви не са се побъркали от любов, по-вероятно е да имат „месиански комплекс”, това е термин от популярната психология, в научната литература не съм срещала негов точен еквивалент, не защото не съществува, а защото това което виждате отвън – човек затънал в непълноценна връзка с партньор, който не може да се грижи за себе си, е само върха на айсберга, обикновено има редица неосъзнати причини които може да доведат човек до такива ситуации.

Продължи тук ->