Ако първите 5 са проработили само до някъде и все още често си поплакваш за бившия/бившата. Ако ти се обръща стомахът при мисълта за него/нея или ако ти се иска започнат да произвеждат боксови круши с неговото/ нейното лице, значи вероятно още чувствата не са изстинали, а са минали месеци и е време да спреш да се тормозиш.
Тук идва тежката артилерия с още 3 урока за справяне с разделите:
- Максимизирай социалните си контакти.
Не може да ограничаваш живота си само защото те е шубе, че той/тя ще се появи в любимото ви заведение. Светът е малък и не се върти около теб, тоест никой от вас няма собствена територия. Ще ви се наложи да се виждате, това е!
А и какво по-добро от това, моментът в който се сблъскате да те види в цялата ти прелест.
- Намери си ново хоби.
За какво не ти оставаше време когато беше във връзка? Ами направи го сега! Рутината носи спомени за моментите когато сте превели неща заедно.
Направи си нови спомени, които не включват него/нея. Иди на ново място, повесели се с нови хора, започни нова по-здравословна рутина.
- Намери си друг/друга.
Без да се хвърляш на някого който в същност не харесваш, нищо не ти пречи да започнеш нова връзка, дори и да не си съвсем сигурен/на дали си готов/а. В популярната култура връзките, които следват някоя мъчителна раздяла са обречени на неуспех, но това е мит. Колкото и да чакаш да ти мине напълно, няма един определен момент в който си връщаш „лиценза за ходене по срещи”.
Истината е, че науката показва обратното. Хората които започват да се срещат с някого скоро след раздяла, по-бързо забравят тревогите и продължават напред.
Ако не си готов/а за нова любов може просто да пофлиртуваш. Стигни до там до където ти е комфортно. Сподели ситуацията с другия човек за да може да те разбере и следвай естествения ритъм на нещата. Няма правило според което веднага след една изпепеляваща любов не може да дойде нова и по-успешна.
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.
Ако мога да посоча един плюс на съвремието ни, това е – че сега като че ли с малко по-голяма лекота се възприема раздялата. Защото едно прекомерно драматизиране на този феномен води до тежки увреждания на хората, от което никой няма полза. Страхувам се обаче, че много хора се нуждаят от помощ в тази ситуация и не могат така лесно “да продължат напред”. Не знам доколко е вярно, но някъде четох че СЗО определя влюбването като психологическо разстройство, т.е. раздялата едва ли е толкова лесно преодолима. Има хора, които забравят кои са в такъв момент. Поздрави
СЗО не определя влюбването като психологическо разстройство, но изследванията показват, че симптомите на влюбването често са подобни на временно такова. В същност ние не сме в идеално равновесие непрекъснато и не е нужно да бъдем, но това как се справяме с разделите определено е емблематично за психичното ни състояние.
Това, което работи при едни не работи при други и ако нещата излязат извън контрол няма нищо лошо в това да се потърси помощ.
Comments are closed.