Четиво за 2 минути 
Ако вярваме на “мъдростите”, цитирани навсякъде из социалните мрежи и отвъд тях, ще научим, че трябва да „отделяме време на тези, които ни обичат безусловно, а не на тези, които ни обичат само тогава когато условията са подходящи”, да не тъгуваме за изгубеното приятелство, защото „тези, които са ни обърнали гръб, никога не са ни били истински приятели” и т.н.
От тези съвети аз разбирам едно – има една малка група хора (сред тях се намира и истинската ми голяма любов), които винаги ще бъдат до мен в добро и зло, и на всяка цена. Хора, които няма как да разгранича от останалите ми познати, които само чакат да се случи нещо лошо с мен, за да ми обърнат гръб.
Осъзнавате ли колко подвеждащи са тези представи? Не може да прекарвате живота си в мислене кои са истинските ви приятели. Не може да тествате хората около вас в опити да разберете доколко някой се интересува от проблемите ви. Животът не е изпитание нито за вашата сила да поемате удари, нито за вашите близки да ги поемат вместо вас. Той е поредица от събития – негативни или позитивни, които просто се случват. Никой не иска да ви нарани нарочно като не е до вас в труден момент, просто така се е случило.
Животът ни поднася изненади. Дали са добри или лоши, това си е наша интерпретация. Някои събития ще ни се струват по-ужасни, отколкото са в очите на близките ни. Другите хора не са в главите ни и не четат мислите ни. Ако не им кажем какъв е проблемът, колко много страдаме и защо, сигурно повечето ни близки няма да бъдат до нас. Понякога няма да се отзовават по техни си причини, може би някакъв техен проблем или много радостно събитие консумира цялата им енергия. Не можем да ги виним.
Воденето на резултат само отблъсква хората около нас. Колко пъти се отзовах аз, а колко ти… Ако нямаме вътрешния подтик да се отзовем когато някой страда, не му помагаме ако го направим насила.
Не шантажирайте близките си за внимание и подкрепа. Ако не криете чувствата си, или някой ще се отзове по своя инициатива или в краен случай ще преодолеете трудностите сами (истината е, че преодоляваме всичко сами така или иначе).
Оставете се да бъдете изненадани. В едни от най-трудните моменти за мен съм получавала най-много подкрепа от хора, които бегло съм познавала, това е прераствало в голямо приятелство. С времето съм давала повече, отколкото съм получавала, а в други моменти се е случвало обратното. Но никога не съм си водела отчет.
Не може да се очаква реципрочност винаги и на всяка цена. Това отблъсква повече, отколкото искрено да кажете „НЕ, не мога да съм от полза” или “Не знам как да помогна“. Приемете, че и на вас не всеки ще може винаги да обърне внимание и продължете напред.
Искате да поговорим за тази статия? Напишете коментар или ми изпратете e-mail с вашето мнение и не забравяйте да ни харесате във Facebook.