Напоследък доста коментираме с мои приятели и клиенти темата за изневярата и истината е че нямам еднозначно мнение. Може да е малко разочароващо, но това е една от трудностите във връзките за които не може да се даде почти никакъв съвет и винаги трябва да се подходи според ситуацията и намесените в нея личности. Бих искала обаче да споделя някои от размишленията си по повод изневерите.

Питам се има ли още хора които вярват във вечната неразделна любов. За мен това е само надпис в ученическа тетрадка. От друга страна изневярата може да бъде израз на безкрайно неуважение към партньора.

Къде е истината?

Истината както винаги е някъде по средата.

Хората изневеряват по различни причини. Няма еднозначна причина поради която някой би прибегнал към изневяра, понякога дори един и същи човек изневерява по различни причини. Между вероятните причини са рутината във връзката, тръпката от новото, силното сексуално желание към трети човек, нервно напрежение, неудовлетвореност от живота като цяло. Липсата на любов и уважение към половинката е само една от възможностите.

Жените изневеряват точно толкова колкото и мъжете. Изневярата не е запазена територия на нито един от двата пола. Може би до скоро невярността при мъжете е била по-лесно приета от обществото, но вече не е така. Въпросът е индивидуален. Някои хора са по-склонни да изневерят защото са го правили преди и това не е застрашило връзката им по никакъв начин. Един вид получават всичко без никаква последваща санкция. Други знаят, че ако бъдат хванати изходът би бил фатален и опасността подсилва още повече либидото.

Ако в нашия еманципиран свят децата и финансите не са причина да се закрепи разпадащ се брак то защо връзките могат да надживеят изневерите? Разводът за нас вече не е стигма. Много връзки приключват преди и след брака, хората се разделят и продължават напред. Ако съумеят да запазят нормални взаимоотношения помежду си, един спокоен развод би навредил на децата много по-малко от неспокоен брак. И все пак изневярата не определя края на много от връзките.

Истината за нивото на „фаталност” на изневярата се крие не другаде а в наличието на любов и взаимно уважение между партньорите, както и известен баланс в действията и нагласите им. Ако и двамата споделят поне до някъде възможността да се възползват дори за кратко от едни отворени взаимоотношения, сексуалният контакт с други хора може и да не е фатален. Осъзнаването на причините за тези нужди и споделянето им с другия определено помага. Тук имам предвид креативните разговори за това какви фантазии има единия и другия, а не нападки от рода „ако не правиш каквото искам ще ида при друг”. Постигането на максимална сексуална разкрепостеност вътре в брака (връзката)може дори да заличи нуждата от странични завоевания. Постарайте се да се отърсите от илюзиите за принца на бял кон или за съпругата светица и майка. Такива хора в реалния живот не съществуват. Споделете своите фантазии, мечти, фетиши, слабости и страхове. Достатъчно голямо постижение е да превърнете половинката си в своя най-верен приятел и най-добър любовник. Това взаимно опознаване и разбиране би определило какво да НЕ правите за да не нараните човека до себе си и какво може да си позволите с него или без, но ако се криете или смущавате от половинката, то рано или късно неосъзнатото желание ще тласне и двама ви другаде, но тогава може и да не успеете да си простите.