Четиво за 2 минути 
Ако първите 5 са проработили само до някъде и все още често си поплакваш за бившия/бившата. Ако ти се обръща стомахът при мисълта за него/нея или ако ти се иска започнат да произвеждат боксови круши с неговото/ нейното лице, значи вероятно още чувствата не са изстинали, а са минали месеци и е време да спреш да се тормозиш.
Тук идва тежката артилерия с още 3 урока за справяне с разделите: Продължи тук ->
Четиво за 2 минути
За една раздяла винаги и двамата допринасят с нещо негативно, а това колко точно негативно е преживяното с бившия е въпрос на лична преценка. От теб зависи решението дали да му се обадиш или не. Ти най-добре знаеш доколко познаваш себе си и човека с който си се разделил/а и какви негативи сте се опитали да преодолеете, засега неуспешно.
Моите наблюдения в такива ситуации обаче ме карат да мисля следното: Продължи тук ->
Четиво за 3 минути
Въпросът за качеството на връзките и възможността да открием подходящ партньор не е от вчера, но забележително малко прогрес се наблюдава по темата. В тази статия ще наблегна върху собствения си опит не защото съм някакъв пример за подражание, а защото след 15 години срещи и връзки си давам сметка, че не съм била тежко наранявана, имам страхотни спомени от хората, с които съм била, и все още се възхищавам на повечето от тях.
Явно има някаква причина нещата да са ми се получавали и ще се опитам да я анализирам, за да се възползвате от този опит. Продължи тук ->
Четиво за 2 минути
Щастието е нещо което правиш сам за себе си. То изисква време , енергия, самоосъзнаване… То не пада от небето и никой не може да ти го подари. Така също и ти не можеш да го подариш на друг човек.
Отговорното ти поведение, възможността да се разчита на теб, вниманието и нежността, които си способен да дадеш на близките си са задължителния минимум, който можеш да дадеш, а безусловната любов е максимума, но не можеш да станеш основа на нечие чуждо щастие. Продължи тук ->
Четиво за 3 минути
С тази статия бих искала да развенчая един мит за връзките. От филмите и литературата съм останала с впечатление, че за едно женско приятелство ситуацията, в която осъзнават, че спят с един и същи мъж е … краят на това приятелство.
Бих искала да чуя поне един смислен довод защо винаги е така. Във филмите, които, както знаете, отразяват безпогрешно действителността, един такъв флирт винаги е повод за огромна вина или ако бъде разкрит, естествено, става повод за доживотна вражда.
Четиво за 4 минути
Сигурно е доста странно това разкритие да дойде от психотерапевт, който пише в блога си, а може би трябва да го научите именно от мен.
Тази „самоубийствена статия” замислих преди години, когато в ръцете ми попадна една книга на Хорхе Букай.
Продължи тук ->
Четиво за 2 минути
Често ще ме чуете да казвам, че когато се получава между двама души, просто се получава – без игрички, без преследвания и без отчаяни опити да се привлече вниманието на другия. Ако се налага да се трудите, за да се стигне до връзка с някого, да чакате той/тя да се промени или да започне да ви цени… най-вероятно това никога няма да се случи.
Когато нещо кликне в характерите на двама души, отношенията към света и интересите им, нещата просто се случват от само себе си.
Но! За съжаление винаги има едно голямо „но”. Успешното начало не ви гарантира щастлив край.
Четиво за 3 минути
Като психолог аз никога не бих посъветвала някого да прекрати връзката си или да направи всичко за съживяването й. Всеки който ви дава конкретен съвет в тази насока ви прави лоша услуга. Един от най-големите ми успехи до сега е да помогна на мой пациент да се справи с проблемите във връзка, която аз в моя личен живот никога не бих толерирала. Той обаче не е мен и за него беше важно да преодолее трудностите и да спечели доверието на приятелката си. Накрая го постигна и сега е много щастлив.
Никой не знае по-добре от вас самите дали за връзката ви си струва да се бориш или е по добре да се отървете възможно най-скоро. В общи линии съветът ми е само един – борете се за връзката ако проблемът е у вас и преосмислете отношенията си ако проблемът е в него/нея.
Продължи тук ->
Наскоро прочетох статия за това колко било вълнуващо да не знае какво мисли мъжът до теб. Колко било секси да си около силен, мълчалив мъжкар, да не го опознаеш никога истински и винаги да си готова на изненади (обикновено лоши).
Разтърках очи и седнах да пиша, защото явно съществува някакво огромно недоразумение за това какво е да си с един… как да го нарека… „истински мъж”. Но ако си позволя да бъда иронична, аз милия, че има и сериозно неразбиране за това какво е да си в добро психично здраве, така че нека започна от мъжете.
Днес чух едно откровение за това колко боли любовта. Когато е несподелена боли, по обясними причини; когато е споделена също защото другия държи сърцето ти в ръцете си и понякога независимо дали иска или не те наранява, влюбването боли защото осъзнаваш, че щастието ти е зависимо от друго човешко същество; раздялата боли, дори когато е за добро и като цяло, трябва да си луд за да си го причиниш.
Не, не, не! Ако толкова много боли значи не го правите както трябва. Любовта и обичта не са източници на безкрайна мъка. Няма никакъв смисъл, ако ще чисто еволюционно погледнато. Не може у всички нас да съществува чувство което ни прави толкова уязвими.