Колко е трудно да намериш сродна душа?
Много! Особено когато живееш с илюзията, че има някой там някъде, някой, който е просто перфектен или, дори и да не е, ти ще го обичаш винаги толкова силно, че това няма да има значение.
Колко е трудно да намериш сродна душа?
Много! Особено когато живееш с илюзията, че има някой там някъде, някой, който е просто перфектен или, дори и да не е, ти ще го обичаш винаги толкова силно, че това няма да има значение.
Ако се занимавах сега с експериментална психология, бих направила тест, който много точно определя чертите на личността ти според това какви са отношенията ти с приятелите и с какви хора се обграждаш. Може и да го направя някой ден. Засега обаче се фокусирам в аналитичната психотерапия.
Това ме изкушава да анализирам избора си на приятели като уникално съчетание на индивидуалности, които помежду си често нямат много какво да си кажат, но аз самата намирам за невероятно забавно общуването с всеки от тях.
Имали ли сте приятел/ка с екстри? Знаете за friends with benefits – приятели, с които правите секс от време на време. Може би на някакъв етап от живота си всеки е имал или си е мислел, че има.
Реших, че тази тема е важна не само защото този феномен е все по-разпространен, но и защото ми се струва, че много хора дефинират връзка, която е сложна и разпокъсана във времето, като “приятелство с екстри”.
Наскоро един приятел ми спомена, че за порното не се пише… аз не бях особено съгласна, защото съм попадала на статии на тази тематика в специализирани сайтове за психология, но въпреки това вярвам, че съществува едно определено ниво на дезинформация и различни табута относно този екзотичен жанр.
И така, поразпитах наоколо какво не ви е ясно относно порнографията и еротиката и в тази статия ще се опитам да обобщя някои истини за тях.
Понякога най-близките ни хора се опитват да подрежат крилете ни. Има милиони причини за това – собствените им виждания за света, страх, притеснение, липса на вяра, прекалена загриженост.
Всеки си има своята собствена причина и правилата на позитивното мислене ни отреждат да не обръщаме никакво внимание на песимизма на близките си.
Да ънфрендна или не… това е въпросът след всяка драматична раздяла.
Това е въпрос, на който всеки, който не страда от афекта на който е подложен потърпевшия, би отговорил: „твърдо не, покажи, че си над нещата!”
Ако вярваме на “мъдростите”, цитирани навсякъде из социалните мрежи и отвъд тях, ще научим, че трябва да „отделяме време на тези, които ни обичат безусловно, а не на тези, които ни обичат само тогава когато условията са подходящи”, да не тъгуваме за изгубеното приятелство, защото „тези, които са ни обърнали гръб, никога не са ни били истински приятели” и т.н.
„Всички щастливи семейства си приличат. Всяко семейство е нещастно по своему” написал Толстой и е бил прав. Щастието е скучно!
Ако ти в този момент си щастливо обвързан/а (при това не от скоро), сигурно с изненада осъзнаваш, че щастието ти е монотонно.
Ходенето на психотерапия, независимо от нейното направление и научна рамка, е огромна крачка към усъвършенстването. То е ценна инвестиция в бъдещето и въпреки че не е евтино изживяване, то е стъпка към нещата, които не могат да се купят с пари – щастие, семейно разбирателство, здраве и спокойствие. Не са ли това нещата които истински желаем?
В старанието си да изслуша вашите индивидуални тревоги, обаче, терапевтът често забравя да ви напомни за няколко изключително важни истини:
Ако първите 5 са проработили само до някъде и все още често си поплакваш за бившия/бившата. Ако ти се обръща стомахът при мисълта за него/нея или ако ти се иска започнат да произвеждат боксови круши с неговото/ нейното лице, значи вероятно още чувствата не са изстинали, а са минали месеци и е време да спреш да се тормозиш.
Тук идва тежката артилерия с още 3 урока за справяне с разделите: Продължи тук ->